Йордан Милев - Приказка за шегите на Хитрата Далила

Тогава всички останали мъже се развикали:

— Ние от теб ще си търсим вещите, о, валия! На тебе предадохме старицата и сега ти ще отговаряш за нея! Ние те призоваваме пред държавния съвет на халифа!

А през това време Хасан Шар ет-Тарик вече бил отишъл пред Държавния съвет; и ето, когато валията и бедуинът, и останалите петима се явили там, те извикали:

— С нас се случи неправда!

Халифът попитал:

— И кой ви причини тази неправда?

Мъжете пристъпвали един подир друг пред халифа и всеки му разказал какво му се било случило; накрая валията казал:

— О, повелителю на правоверните, старицата измами и мен; тя ми продаде тези петима мъже за хиляда динара, макар че те са свободни люде.

Халифът казал:

— Аз ще поема разноските за всичко, което сте загубили. — И като се обърнал към валията, продължил: — Възлагам ти да заловиш старицата!

Ала валията отхвърлил от себе си отговорността, като извикал:

— Аз не мога повече да отговарям за нея, след като заповядах да я окачат на кръста и тя дори оттам успя да излъже този бедуин, така че той я освободил и сам се завързал на нейно място, а тя му взела дрехите и коня и офейкала!

— А мога ли да задължа някой друг вместо теб да я хване? — попитал халифът, а валията отвърнал:

— Заповядай Ахмед ед-Данаф да я залови; той получава хиляда динара на месец и има на разположение четиридесет и един човека, всеки от които получава ежемесечно по сто динара заплата.

— Началнико на стражата Ахмед! — извикал халифът, а онзи отвърнал:

— На твоите услуги, о, повелителю на правоверните!

Тогава владетелят му заповядал:

— Възлагам ти да заловиш старицата!

— Ще я доведа! — отвърнал Ахмед.

А халифът задържал петимата мъже и бедуина при себе си.

После Ахмед влязъл заедно със своите помощници в своята казарма и те се посъветвали какво ще правят.

— Как да я заловим? Та в града има толкова много стари жени!

Тогава заговорил един от тях — Али Китф ел-Джамал [6] Али Камилската плешка. , и рекъл на Ахмед ед-Данаф:

— Защо се съветвате с Хасан Шуман? Да не би Хасан Шуман да е толкова голям човек?

Хасан обаче извикал:

— Али, защо искаш да ме очерниш? Кълна се в името на най-великия наш повелител, този път няма да тръгна заедно с вас! — и той си отишъл ядосан.

Тогава Ахмед ед-Данаф заповядал:

— Слушайте, мъже, всеки началник да вземе по десет души и да отиде с тях в някой квартал на града, за да търси Далила!

Али Китф ел-Джамал тръгнал заедно с поверените му десет души, и другите десетници сторили същото, така че всички групи се разпръснали — всяка в различен квартал на града. Преди да тръгнат обаче, те се уговорили:

— Ще се срещнем отново в еди-кой си квартал на еди-коя си улица.

И ето из града се разнесъл слух, че Ахмед ед-Данаф е получил заповед да хване хитрата Далила. Тогава Зайнаб рекла:

— Мила майко, ако наистина си хитра, ще трябва да надхитриш и Ахмед, и неговите хора.

— Мила щерко — отвърнала Далила, — аз се страхувам единствено от Хасан Шуман.

А Зайнаб добавила:

— Кълна се в къдриците на слепоочията си [7] Женска клетва, която отговаря на клетвата на мъжете в брадите им. — Б. пр. , че сама ще ти донеса дрехите на четиридесет и двамата мъже!

После тя се облякла, закрила лицето си с яшмака и отишла при един бакалин, който имал салон с две врати. Поздравила го, дала му един динар и му рекла:

— Вземи тази жълтица, като наем за салона ти и ми го остави на разположение до вечерта!

Той й дал ключовете, а тя се върнала у дома си и отнесла в салона килими, които натоварила върху магарето на мулетаря. Украсила салона и подредила върху всеки подиум по една маса с ястия и вино. Накрая застанала с открито лице на вратата. Ето че в това време се задал и Али Китф ел-Джамал заедно със своите хора и тя му целунала ръка. Той видял, че е хубаво момиче и веднага я обикнал, попитал я:

— Какво искаш?

А тя го попитала:

— Ти ли си началникът Ахмед ед-Данаф?

— Не — отвърнал той, — но аз се числя към неговите хора и се наричам Али Китф ел-Джамал.

— И къде сте тръгнали? — продължила да пита тя, а той рекъл:

— Обикаляме да търсим една стара лъжкиня, която е изпокрала вещите на хората; търсим я да я заловим. А ти коя си? И с какво се занимаваш?

Тя отвърнала:

— Баща ми държеше странноприемница в Мосул и като умря, ми остави много пари. Тогава аз дойдох в този град, страхувайки се от властниците, и попитах хората: „Кой ще ме закриля тук!“ Отговориха ми: „Само Ахмед ед-Данаф ще те закриля.“