Автор неизвестен - Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син

Здесь есть возможность читать онлайн «Автор неизвестен - Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1981, Издательство: Народна младеж, Жанр: Сказка, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Конят казал:

— Шибни ме от другата страна, но така, че три ивици кожа да ми одереш.

Шибнал го момъкът, а конят се издигнал нагоре и прелетял над огъня.

Стигнали до мястото, където извирала живата вода.

Разседлал момъкът коня и го пуснал да пасе. После се приближил до живата вода, измил се, напил се, полегнал да си почине и заспал.

Близо до това място имало голям четириетажен дом. В него живеела девойка магьосница със седемте си ученички.

Усетила тя, че е пристигнал някакъв момък, и изпратила една от ученичките да разбере кой е той.

Приближила се девойката и видяла момъка. Хубавец бил той, та не могла очи да откъсне от него. Захласнала се девойката — стои като омагьосана, не може да мръдне. Изпратила магьосницата втора девойка, после трета, четвърта. Нито една не се завърнала.

И седемте девойки, щом погледнели момъка, захласвали се и не можели да се помръднат. Отишла и магьосницата. Отпратила ученичките си, разбудила момъка и му казала (нали е магьосница, знаела всичко):

— Имаш невярна жена и тя обича змея. Намислили са да те погубят, затова не се връщай в къщи.

Момъкът не повярвал. Напълнил една стомничка с жива вода, метнал се на коня и заминал.

Пристигнал в къщи и почукал. Скрил се пак змеят, а жената отворила вратата. Пила тя от живата вода и оздравяла.

На другия ден, когато момъкът отишъл на лов, змеят казал на жената:

— Не можем го погуби, ако не научиш къде се крие силата му.

Върнал се мъжът и жена му го посрещнала с ласки и милувки и го попитала:

— Кажи ми, къде се крие силата ти?

Засмял се той и отговорил:

— В пръстите ми е силата.

— Добре, омотай ги с това въже да видим дали ще го скъсаш! Омотала жената с въже пръстите на мъжа си. Мръднал той пръсти и скъсал въжето.

— Къде е още силата ти?

— В раменете ми — отговорил мъжът.

— Седни тогава в този казан, мръдни раменете си и го пръсни — казала жена му.

Седнал той в казана (в големия казан, където змейовете си варели каша), а куцият змей изскочил, захлупил го с помощта на жената и заковал капака. Метнал змеят казана на гърба си и го понесъл. Занесъл го той до една скала, под която имало такава пропаст, че дъното й не се виждало. Хвърлил го в пропастта и се върнал в къщи.

А по дъното на пропастта течала река, която минавала покрай онова място, където извирала живата вода и където живеела девойката магьосница.

Извикала тя ученичките си и им казала:

— Идете и вижте, в реката плава нещо черно.

Отишли ученичките й, измъкнали казана на брега и го занесли на магьосницата. Отхлупили капака и видели момъка, който бил цял наранен и вече не дишал.

Разсякла го магьосницата на части, промила парчетата с жива вода, наредила ги пак, както си били, и съживила момъка. Отворил очи той и станал. Зарадвала се магьосницата и почнала да го прегръща и целува.

Той й казал:

— Не ти повярвах, ала ти си ми казала самата истина. Ще отида сега и ще се разправя с тях. После ще дойда, ще се оженим и ще заживеем заедно.

Момъкът тръгнал. Стигнал той в къщи, влязъл вътре и видял жена си и змея да се веселят, задето са се избавили от него. Спуснал се той, хванал змея за единия крак, настъпил му другия и го разчекнал на две. Убил и жена си.

Върнал се после при девойката магьосница и се оженил за нея. Вдигнали голяма сватба. И аз бях на тази сватба, вино пих, песни пях и една от ученичките магьосници ми дадоха за жена.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син»

Обсуждение, отзывы о книге «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x