Автор неизвестен - Светлоликия

В тази къща живеела една бабичка вдовица с двамата си женени сина.

Харесал се Светлоликия на бабичката и тя го пуснала да влезе. Разправил й той защо е дошъл, а тя му казала:

— Аз съм кърмачката на красавицата. Аз й нося и ядене, и всичко друго, което й е нужно. Тя живее ей в онази кула. Само че сега не е там, разхожда се. Ти иди и влез в кулата, легни там и заспи. Тя ще дойде, ще се зарадва и сама ще тръгне с тебе. А аз никому няма да кажа, че са я отвлекли.

Направил Светлоликия всичко, каквото му казала бабичката, и отвлякъл невижданата в света красавица. А бабичката чак на другия ден разкрила, че я няма в кулата. Пуснали веднага потеря след Светлоликия.

Видял той, че ги преследват, скрил красавицата в една гора, а сам излязъл срещу потерята. Избил всички, само едного оставил жив, за да има — кой да разкаже за тая битка.

Завел след това Светлоликия красавицата на морския бряг, извадил юздата, извикал морския кон, възседнали го двамата и потеглили през морето. Пътували те, а красавицата все се оглеждала назад — страхувала се да не ги гонят пак.

— От какво се боиш? — попитал я Светлоликия. — Това, което успях да взема на сушата, и в морето ще го опазя. Нека сега да идем да те покажа на един нещастен старец, който загива заради тебе.

— Недей — помолила се красавицата, — страх ме е да не ни сторят зло!

Те продължили пътя си и видели, че човекът плува право срещу тях.

— Ето, старче, погледни, доведох я! — извикал Светлоликия.

Погледнал старецът красавицата и умрял. Погребал го Светлоликия и продължил пътя си.

Излезли най-после двамата на суша. Освободил момъкът морския кон, яхнал своя, качил и красавицата и двамата се отправили към змея.

Невижданата под слънцето красавица казала:

— Измами ме ти мене, водиш ме при змея! Ала чуй какво ще ти кажа: когато пристигнем, ще заварим змея да лежи: ти ме пусни при него, а после шибни коня и се отдалечи. Скрий се някъде наблизо, а на сутринта, когато змеят излезе на лов, ела при мене.

Послушал я Светлоликия. Свалил той от коня красавицата, оставил я при змея, а сам шибнал коня и полетял напред. После се скрил и щом змеят заминал на лов, върнал се при красавицата.

Така заживели двамата: замине ли змеят, идва Светлоликия и прекарва целия ден с красавицата. Надвечер, щом наближи време да се завърне змеят, момъкът излизал и се скривал.

Веднъж змеят казал на красавицата:

— Струва ми се, че тук някъде наблизо е Светлоликия.

— Къде може да бъде? — попитала красавицата. — Сам видя, че той шибна коня си и замина.

— Така е наистина — съгласил се змеят.

На другия ден той отишъл на лов, а Светлоликия пуснал след него стрела и го улучил в рамото. Върнал се змеят ядосан и казал:

— Не, някъде наблизо се крие Светлоликия!

— Нали видя, че той шибна коня и замина! — отвърнала красавицата.

— Така е наистина — съгласил се пак змеят.

Веднъж красавицата попитала змея:

— Кажи ми, къде е душата ти? Нали оставам все сама, искам да я погаля.

— В гредата — отвърнал змеят, но не й казал истината. Украсила тя гредата и дочакала змея.

— Какво е това? — попитал я той.

— Нали ти ми каза, че твоята душа е в нея — радвам й се.

— Ех, ти, глупавичката ми! — засмял се змеят. — Знаеш ли къде е моята душа? Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца, те са душата ми. Ако ги погуби някой, ще умра и аз. Инак никога няма да умра.

Отишъл змеят на лов. Дошъл Светлоликия и красавицата му казала:

— Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца. Не ги ли убиеш, никога няма да погубиш железния змей.

Заминал Светлоликия отвъд морето, а пътят му минавал през онова царство, откъдето отвлякъл красавицата. А там съседният цар денем и нощем пишел писма до царя, баща на красавицата. Ругаел го и му се подигравал:

— Какъв цар си ти, щом позволи на някакъв скитник да отвлече твоята красавица дъщеря!

Главил се Светлоликия свинар при царя баща. Научил се за тези писма, отишъл при царя и му казал:

— Аз ще отворя война на този цар!

— Как ще направиш това, глупако, когато аз с цялата си войска не се решавам да изляза срещу него? — казал му царят.

— Дайте ми само дванайсет руски воини и дванайсет палатки, останалото аз сам ще направя — рекъл Светлоликия.

Дал му царят дванайсет руски воини и дванайсет палатки и го изпратил.

Тръгнал момъкът с войниците срещу съседния цар. Царят живеел горе в планината, а долу имало клисура. Разпънали те палатките в тази клисура, а Светлоликия се изкачил при царя и му казал: