Автор неизвестен - Трима братя — трима царе

Веднъж голобрадият й казал:

— Няма да се оженя за тебе, ако не заколиш двата гълъба и не ми дадеш да ги изям.

Тя решила да убие гълъбите и заповядала на слугинята:

— Заколи двата гълъба, изпечи ги и ги поднеси на масата.

Слугинята заклала гълъбите, изпекла ги, но не ги поднесла на господарката си, а дала да ги изядат децата — тримата синове на сиромаха. За господарката си пък заклала две пилета и й ги поднесла.

Голобрадият разбрал това и казал:

— Това не са гълъбите!

Господарката извикала слугинята:

— Къде са гълъбите? Къде си ги дянала?

Слугинята се изплашила и отговорила:

— Бях излязла от стаята и децата ги изяли.

Жената казала на голобрадия:

— Какво да правим сега? Децата изяли гълъбите.

— Заколи децата и ми дай техните сърца! — рекъл голобрадият. — Ако направиш това, ще се оженя за тебе, инак ще си отида и няма да ме видиш вече.

Слугинята чула това, съжалила децата и им казала:

— Бягайте по-скоро от къщи, защото ще ви погубят!

Изплашили се момчетата и избягали.

Вървели те, колкото вървели — стигнали до един кръстопът, от който се разделяли три пътя. Спрели и се замислили, по кой път да тръгнат? Най-големият казал:

— Да тръгнем надясно.

Средният казал:

— Да тръгнем по средния път.

А най-малкият казал:

— Ние сме трима и пътищата са три — да тръгнем поотделно, да си опитаме късмета, а после отново ще се намерим.

Сбогували се братята и всеки тръгнал по своя път. Най-големият брат вървял, вървял и стигнал до едно далечно царство. Видял къщата на един ковач. Приближил се и помолил ковача:

— Чичо, уморен съм и съм гладен. Дай ми да хапна и да си почина. Ще ти се отплатя с работа.

Ковачът нямал деца. Зарадвал се той на такъв добър момък и повикал жена си:

— Дай му да хапне и да си почине, навярно бог ни го изпраща на стари години.

Зарадвала се жена му, поканила момъка, дала му да се нахрани и му постлала да си легне. Спал той три дни и три нощи, без да се събуди.

На третия ден сутринта жената се приближила до него и решила да го събуди. Дръпнала завивката и какво да види — той лежал целият в злато и скъпоценни камъни.

Гълъбите имали такава сила — който ги изяде, все в злато и скъпоценни камъни щял да лежи.

Жената повикала мъжа си и му показала момъка. Събрали двамата цялото това богатство и го скрили.

Така всяка нощ те събирали и скривали златото и скъпоценните камъни, а момъкът не подозирал нищо.

Средният брат също стигнал до едно царство. По пътя си срещнал един търговец.

— Гладен съм и съм уморен. Нахрани ме и ме остави днес да си почина, а после ще ти служа, както ми заповядаш — казал му момъкът.

Търговецът го харесал и си помислил, че ще има полза от него. Завел го в къщи и казал на жена си:

— Дай му да се нахрани и му постели да си легне. Утре ще го взема на работа.

На сутринта момъкът не се събудил.

Отишла жената на търговеца да го разбуди, дръпнала завивката и какво да види — лежи той целият в брилянти. Извикала жената мъжа си. Събрали всичкото това богатство и го скрили.

После разбудили момъка, нахранили го, напоили го и го облекли богато. Живеел си той така, а те всяка нощ събирали от леглото му брилянтите и ги криели. Не знаел нищо за това и средният брат.

Най-малкият брат също вървял, вървял и стигнал най-после до едно царство. Срещнал там една стара жена — вдовица, и я помолил:

— Стрино, гладен съм и съм уморен; колко дни вече вървя самичък! Дай ми да се нахраня и ме остави да поспя до утре, а после ще ти служа, както кажеш.

Приела го старицата, нахранила го и му постлала да си легне. На сутринта момъкът не се събудил.

Изплашила се старицата да не му се е случило нещо. Приближила се до него, а той лежи целият в скъпоценни камъни. Събрала тя това богатство и го скрила. След това събудила момъка и го изпратила в гората за дърва.

Така заживял и най-малкият брат. Работел той на старицата, а тя всяка нощ събирала брилянтите и нищо не му казвала. Веднъж царят на този град разгласил:

— Всичките ми поданици да дойдат пред двореца. Ще пусна един гълъб и на когото кацне, нему ще дам единствената си дъщеря за жена и ще му завещая царството си.

Всички изпълнили заповедта и отишли пред двореца, а старицата се уплашила да не би гълъбът да кацне на момъка и тя да го изгуби заедно с цялото му богатство. Заключила го в къщи и му казала:

— Седи си тук и не излизай, каквото и да се случи! — А сама отишла да види какво ще стане.

Излязъл царят и пуснал гълъба.