Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

„ Г-н Ладжудис: След като намерихте ножа, какво направихте? Предполагам, че сте съобщил незабавно.

Свидетел: Не. Не съобщих.

Г-н Ладжудис: Не ли? Намерил сте оръжието, с което е извършено убийството, но не сте казал на никого? Защо? По-рано тази сутрин произнесохте толкова хубава реч как вярвате в системата.

Свидетел: Не съобщих, защото не вярвах, че това е оръжието, с което е извършено убийството. Поне не бях убеден в това.

Г-н Ладжудис: Не сте бил убеден в това ли? Ами да, как бихте могъл? Скрил сте ножа! Не сте го предал на криминалистите за анализ за следи от кръв, отпечатъци, сравнение с раната и така нататък. Такава е установената процедура, нали?

Свидетел: Да, ако имате основателни подозрения, че това е оръжието, с което е извършено убийството.

Г-н Ладжудис: Аха… Значи дори не сте подозирал, че това е оръжието?

Свидетел: Не.

Г-н Ладжудис: Изобщо не ви хрумна, така ли?

Свидетел: Това засягаше моя син. Баща не може да си помисли, дори не може да си представи това за детето си.

Г-н Ладжудис: Нима? Дори не може да си представи ли?

Свидетел: Именно.

Г-н Ладжудис: Момчето не е проявявало склонност към насилие, така ли? Не е имало досие на малолетен престъпник?

Свидетел: Да, така е.

Г-н Ладжудис: И никакви поведенчески проблеми? Или психически?

Свидетел: Никакви.

Г-н Ладжудис: Тоест и на муха не би сторил зло, както се казва?

Свидетел: Общо взето.

Г-н Ладжудис: И все пак след намирането на ножа вие сте укрил този факт. Държал сте се, сякаш сте подозирал, че той е виновен.

Свидетел: Това не е вярно.

Г-н Ладжудис: Е, не сте съобщил.

Свидетел: Не разбрах веднага, че… Сега вече трябва да призная…

Г-н Ладжудис: Господин Барбър, как е възможно да не разберете веднага значението на факта, след като сте очаквал това да се случи от четиринайсет години, всъщност още от деня, когато се е родил вашият син?

[Свидетелят не отговаря.]

Г-н Ладжудис: Вие сте очаквал този момент. Страхувал сте се, изпадал сте в ужас, но сте го очаквал.

Свидетел: Не е вярно.

Г-н Ладжудис: Нима? Господин Барбър, не е ли вярно, че хората от вашия род са били склонни към насилие?

Свидетел: Възразявам. Това е напълно неуместен въпрос.

Г-н Ладжудис: Вашето възражение ще бъде отбелязано в протокола.

Свидетел: Вие се опитвате да подведете тези съдебни заседатели. Подсказвате им, че Джейкъб би могъл да наследи склонността към насилие, сякаш насилието е като червената коса или космите по ушите. Това е неправилно от гледна точка и на биологията, и на закона. Накратко — това са глупости. И вие също го знаете.

Г-н Ладжудис: Но аз изобщо не говоря за биология. Говоря за вашето психическо състояние, за вашите представи в момента, когато сте намерил ножа. Ако вярвате в глупости, ваша работа. Но вашите представи имат пряка връзка със случая и са напълно допустими като доказателства. И вие го знаете. Но от уважение към вас оттеглям въпроса си. Ще опитаме с друг подход. Чувал ли сте някога израза «гени на убиец»?

Свидетел: Да.

Г-н Ладжудис: Къде сте го чували?

Свидетел: Само в разговори. И аз съм го споменавал в разговори със съпругата си. Разговорен израз, нищо повече.

Г-н Ладжудис:Разговорен израз…

Свидетел: Не е научен термин. Аз не съм учен.

Г-н Ладжудис: Разбира се. Никой от намиращите се в тази зала не е експерт. Но когато използвахте този разговорен израз — «гени на убиец», какво имахте предвид?

[Свидетелят не отговаря.]

Г-н Ладжудис: Хайде, Анди, няма от какво да се притесняваш. Всичко това вече е известно. Имал си много поводи за безпокойство, нали?

Свидетел: Много отдавна. Като малък. Не сега.

Г-н Ладжудис: Добре, нека да е било отдавна. Тревожил сте се — много отдавна, в детството си — заради историята на вашето семейство, нали?

[Свидетелят не отговаря.]

Г-н Ладжудис: Господин Барбър, не е ли вярно, че произхождате от род, в който мнозина са били склонни към насилие?

[Свидетелят не отговаря.]

Г-н Ладжудис: Не е ли вярно?