Уильям Лэндей: Да защитаваш Джейкъб

Но тогава ми се струваше, че заседателите знаеха — Ладжудис нямаше основания за дело. Не и в онзи ден. Истината нямаше да бъде разкрита, не и с такива прашасали и скалъпени доказателства, не и след всичко, което се случи. Мина повече от година, откакто в гората бе намерен трупът на четиринайсетгодишно момче с три дълбоки рани на гърдите, все едно някой бе забил тризъба вила в тялото му. Но не времето беше най-важно, а всичко останало — беше твърде късно и заседателите знаеха това.

И аз знаех.

Само Ладжудис не се притесняваше. Присвиваше устни по присъщия си странен навик. Преглеждаше записките си в жълтия бележник и обмисляше следващия си въпрос. Правеше точно това, на което го научих. Неговите мисли бяха моят урок: „Няма значение колко слаби са доказателствата. Придържай се към системата. Играй така, както играта върви вече повече от пет столетия, използвай все същата мръсна тактика, която винаги е властвала в кръстосания разпит — подмамвай, впримчвай, прецаквай“.

— Спомняте ли си — каза той — кога чухте за пръв път, че момчето на семейство Рифкин е убито?

— Да.

— Опишете случая.

— Мисля, че ми се обадиха първо от щатската полиция. Веднага последваха още две обаждания — едното от полицията в Нютън, другото от дежурния в районната прокуратура. Може да бъркам поредността, но телефонът звънеше непрекъснато.

— Кога се случи това?

— В четвъртък, на 12 април 2007 година, около девет часа сутринта, веднага след като тялото е било намерено.

— Защо се обадиха на вас?

— Аз бях пръв заместник на районния прокурор. Уведомяваха ме за всяко убийство, извършено в областта. Такава е стандартната процедура.

— Но вие не се заемахте с всеки случай, нали? Не сте участвали в разследването и не сте внасяли в съда обвиненията по всяко убийство, нали?

— Не, разбира се. Не би ми стигнало времето. За мен оставаха някои от случаите. Останалите разпределях на другите заместници на районния прокурор.

— Този обаче запазихте за себе си.

— Да.

— Веднага ли решихте, че лично ще се заемете със случая, или по-късно?

— Взех решението почти незабавно.

— Защо? Защо искахте да поемете тъкмо него?

— С районния прокурор Лин Канаван се бяхме разбрали, че лично ще поемам някои от случаите.

— Какви случаи?

— Особено важните.

— Защо точно вие?

— В прокуратурата аз бях най-старшият юрист с право да пледира в съда.

— Кой решаваше доколко един случай е важен?

— Най-често аз. Разбира се, обсъждах ги с районния прокурор, но в началото нещата се развиват много бързо и обикновено няма време за обсъждане.

— Значи вие решихте, че убийството на Рифкин е важен случай?

— Разбира се.

— Защо?

— Защото беше убито дете. Освен това знаехме, че случаят ще бъде раздухан от медиите — убийство в спокоен град, жертва от заможно семейство. В началото нямахме представа точно с какво си имаме работа. Някои следи насочваха към убийство, свързано с училището, какъвто случай имаше преди време в Кълъмбайн. Не знаехме много, по дяволите, но изглеждаше сериозно. По-късно възнамерявах да възложа работата по убийството на някой друг, но в онези първи часове исках да съм сигурен, че ще бъдат предприети всички необходими действия.

— Уведомихте ли районния прокурор, че при вас има конфликт на интереси?

— Не.

— Защо?

— Защото нямаше такъв конфликт на интереси.

— Вашият син Джейкъб не беше ли съученик на убитото момче?

— Да, но не познавах жертвата. В онзи момент не знаех и това, че Джейкъб го е познавал. Дори не бях чувал името му.

— Не сте познавал момчето… Добре. Знаел сте обаче, че с вашия син са връстници и учат в едно и също училище, в един и същ град, нали?

— Да.

— И въпреки това не смятахте, че може да се появи конфликт на интереси? Не ви е хрумнало, че може да възникне съмнение във вашата обективност?

— Не, разбира се.

— Дори и сега ли? Настоявате, че… Дори и сега все още не сте убеден дали при такива обстоятелства би могло да изглежда , че има конфликт на интереси?

— Не, не смятам, че има нещо нередно. Аз живеех в града, където бе извършено убийството, и това беше добре . В по-малките области прокурорът често живее наблизо до мястото, където е извършено престъплението, познава хората там. И това само би помогнало на работата му. Това не с конфликт на интереси. Най-важното е, че аз съм в непримирим конфликт с всички убийци. Такава ми е работата. Убийството беше ужасно, а аз трябваше да си свърша работата. Бях решен да го направя.