Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

Г-н Ладжудис: Лори искаше да се върнете у дома незабавно, нали?

Свидетел: Да.

Г-н Ладжудис: Но вие сте отказал.

Свидетел: Да.

Г-н Ладжудис: Защо?

Свидетел: Защото знаех какво ще си кажат хората: Джейкъб е виновен и бяга, за да не го спипат ченгетата. Щяха да го нарекат убиец. Нямаше да позволя на никого да говори това за него.

Г-н Ладжудис: Все пак властите в Ямайка са разпитали Джейкъб, нали?

Свидетел: Да.

Г-н Ладжудис: Но не са го арестували?

Свидетел: Не. Нямаше основание да го арестуват. Не бе направил нищо.

Г-н Ладжудис: За бога, Анди, как може да си толкова уверен? Как е възможно да си убеден в това?

Свидетел: Как е възможно някой да е убеден в каквото и да било? Вярвам в своето момче. Длъжен съм.

Г-н Ладжудис: Защо си длъжен?

Свидетел: Защото съм негов баща. Дължа му това.

Г-н Ладжудис: Това ли е всичко?

Свидетел: Да.

Г-н Ладжудис: Ами Хоуп Конърз? На нея какво дължиш?

Свидетел: Джейкъб не е убил това момиче.

Г-н Ладжудис: Децата просто си умираха около него, така ли?

Свидетел: Това е неуместен въпрос.

Г-н Ладжудис: Оттеглям го. Анди, искрено ли смяташ, че си заслужаващ доверие свидетел? Искрено ли си убеден, че знаеш истината за своя син?

Свидетел: Да, смятам, че поначало заслужавам доверие. Признавам обаче, че никой родител не може да бъде напълно обективен спрямо своето дете.

Г-н Ладжудис: Но въпреки това на Лори не й е било трудно да вижда Джейкъб какъвто е, нали?

Свидетел: Трябва да зададеш този въпрос на нея.

Г-н Ладжудис: На Лори не й е било трудно да повярва, че Джейкъб има нещо общо с изчезването на момичето, нали?

Свидетел: Както вече казах. Лори се чувстваше много зле от цялата тази история около нашето семейство. Тя не беше на себе си. И стигна до свои изводи.

Г-н Ладжудис: Тя обсъди ли подозренията си с теб?

Свидетел: Не.

Г-н Ладжудис: Ще повторя въпроса си — вашата съпруга обсъди ли с вас своите подозрения спрямо Джейкъб?

Свидетел: Не, не ги обсъди.

Г-н Ладжудис: Значи съпругата ви изобщо не сподели с вас подозренията си?

Свидетел: Не смяташе, че би могла. Не и за това. Разбира се, говорили сме за случая с Рифкин. Според мен тя знаеше, че просто не мога да обсъждам с нея някои неща, има граници, които няма да прекрача. С тези проблеми трябваше да се справя сама.

Г-н Ладжудис: И какво се случи след двете седмици в Ямайка?

Свидетел: Върнахме се вкъщи.

Г-н Ладжудис: И когато се върнахте у дома, Лори изрази ли най-после съмненията си спрямо Джейкъб?

Свидетел: Всъщност не.

Г-н Ладжудис: «Всъщност не»? Какво означава това?

Свидетел: Когато се прибрахме от Ямайка, Лори беше много, много мълчалива. Тя не обсъждаше нищо с мен, наистина. Беше много предпазливо, много разстроена, уплашена. Опитах се да поговоря с нея, да я предразположа към откровеност, но мисля, че тя не ми се доверяваше.

Г-н Ладжудис: Тя обсъди ли изобщо с вас какво сте длъжни да направите двамата като родители?

Свидетел: Не.

Г-н Ладжудис: Ако ви бе попитала, какво щяхте да й кажете? Според вас какъв беше моралният ви дълг като родители на убиец?

Свидетел: Това е хипотетичен въпрос. Аз не смятам, че бяхме родители на убиец.

Г-н Ладжудис: Добре, само хипотетично: ако Джейкъб беше виновен, какво би трябвало да направите вие и вашата съпруга?

Свидетел: Нийл, можеш да задаваш въпроса по колкото искаш начини. Няма да отговоря. Това не се е случило.“

Но се случи нещо друго и това беше най-откровената, спонтанна реакция на Нийл Ладжудис, която някога съм виждал. Обзет от безсилен гняв, той захвърли бележника си, който изпърха подобно на улучена от сачми птица към далечния ъгъл на залата.

Една от по-възрастните жени в голямото съдебно жури ахна.

За миг помислих, че е поредният театрален жест на Ладжудис, насочен към съдебните заседатели: „Не виждате ли, че лъже?“. Още по-добре за него беше, че това нямаше да бъде отразено в протокола. Но той просто си стоеше, опрял юмруци в хълбоците, и загледан в обувките си, само поклащаше леко глава.

Скоро се овладя. Скръсти ръце на гърдите си и пое дълбоко въздух. „Да се върнем към схемата — подмамвай, впримчвай, прецаквай.“