Уильям Лэндей - Да защитаваш Джейкъб

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

Този път Питърсън се поколеба, защото надуши клопката. Ако се увлече в опита да помогне на своя приятел, по неволя ще помогне и на защитата. Опита се да налучка среден път.

— Пац не беше обвинен.

— А когато вече беше обвинен синът на господин Барбър, не ви ли учуди първоначалното участие на господин Барбър в случая?

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Да, учуди ме в известна степен…

— Чували ли сте някога прокурор или полицай да участва в разследването на собствения си син?

Притиснат в ъгъла, Питърсън си пое дъх и каза:

— Не.

— Това би представлявало конфликт на интереси, нали?

— Възразявам.

— Възражението се приема. Господин Ладжудис, продължете със следващия си въпрос.

Ладжудис зададе още няколко несвързани, не особено настойчиви въпроса, докато се наслаждаваше на победата. Накрая седна на мястото си с отпуснато зачервено лице, сякаш току-що беше правил бурен секс, и наведе глава, за да се овладее.

При кръстосания разпит Джонатан не си направи труда да разнищва дълго казаното от Питърсън за местопрестъплението, защото отново на практика нямаше нищо в показанията му, което да насочва към Джейкъб. Всъщност почти пълната липса на противопоставяне в спокойния разговор между двамата мъже и незначителните въпроси напомняха по-скоро за разпит на свидетел, призован от защитата.

— Детектив Питърсън, когато отидохте на мястото, трупът беше обърнат на една страна, нали?

— Да.

— Тоест с оглед на факта, че тялото е било местено, част от уликите са били изгубени преди пристигането ви. Положението на тялото би могло да ви помогне в представата за това как е извършено нападението, не е ли така?

— Да, така е.

— А когато тялото бъде обърнато, оттичането на кръвта под въздействието на гравитацията също се променя. Все едно преобръщаме пясъчен часовник — кръвта започва да се стича в обратната посока и изводите, които обикновено правите в такъв случай, вече не са възможни, не е ли така?

— Да. Не съм криминалист, но е така.

— Разбирам, но вие все пак разследвате убийства.

— Да.

— И имаме основания да кажем, че в повечето случаи при преместването и обръщането на трупа често се губят улики.

— Да, в повечето случаи. Тук конкретно няма как да преценим какво е било изгубено.

— Беше ли намерено оръжието, с което е извършено убийството?

— В този ден не го открихме.

— А след това?

— Не.

— И с изключение на единствения пръстов отпечатък върху дрехата на жертвата нищо друго не насочваше към конкретен заподозрян, така ли?

— Така е.

— Разбира се, заподозреният беше идентифициран по пръстовия отпечатък много по-късно, нали?

— Да.

— Значи на самото местопрестъпление в този ден нямаше никакви улики, които да насочват към конкретен заподозрян?

— Да, освен пръстовия отпечатък на неизвестно лице.

— Тоест може да се каже, че в началото на разследването не сте имали очевидни заподозрени?

— Да.

— Като участник в разследването при такава ситуация не бихте ли искали да знаете, не би ли било уместно да се съобразите с факта, че осъждан педофил живее точно до този парк? Човек, който неведнъж е извършвал сексуални посегателства срещу момчета на приблизителната възраст на жертвата?

— Да, това имаше значение.

Забелязвах погледите на съдебните заседатели към мен, вероятно най-после се досещаха накъде води разпита Джонатан, без да се стреми само да бележи точка след точка.

— Значи не е изглеждало неправилно, необичайно или странно, в какъвто и да е смисъл, че Анди Барбър, бащата на обвиняемия, е съсредоточил вниманието си върху този човек — Лионард Пац?

— Да, така е.

— С оглед на известните ви по онова време факти, дори би означавало, че не си върши добре работата, ако не допусне този човек да не бъде проверен, нали?

— Да, така мисля.

— И вие дори едва в хода на разследването сте научили, че Пац наистина е бил в парка сутринта, нали?

— Да.

— Възразявам — колебливо се обади Ладжудис.

Затова пък съдията изобщо не се поколеба.

— Възражението се отхвърля. Господин прокурор, вие отворихте тази врата.

Открай време не одобрявах склонността на съдия Френч да проявява симпатиите си. Изобщо не се прикриваше и обикновено пристрастията му бяха в полза на защитата. В неговата съдебна зала винаги се долавяше атмосферата на купен мач, в който трябва да победи обвиняемият. Разбира се, този път и аз бях на страната на обвиняемия, затова наблюдавах с удоволствие как съдията ни подкрепя. А и решението беше лесно. Ладжудис сам подхвана тази тема. Не можеше да попречи на защитата да задълбае в нея.