Джон Мар - Единадесетата чума

Брин гледаше към приближаващия се към тях остров с нетърпение, което едва успяваше да овладее. Мъст. Чиста, съвършена мъст. Тя бе негова — и по Божиите, и по човешките закони — и той възнамеряваше да предяви правата си.

Неделя, 4 октомври

19:00 ч.

След като напусна тайната си лаборатория, Камерон внимателно мина с буса си по Второ авеню и влезе в Куинс по моста над Петдесет и девета улица. Точно в определеното време се върна обратно покрай реката през разбития портал на запуснат хлебозавод. Бе разигравал всичките си действия много пъти. Заобиколи разпадащите се товарни рампи, и спря до стоманената преграда край водата. Изключи двигателя и спусна прозореца. Мъглата се вдигаше и откъм Ийст Ривър пълзеше есенна влага. Теди виждаше фонтана Андръс, ясно очертан на фона на светлините от комплекса на ООН. Покритата с пяна вода течеше на север в тесния канал. Течението носеше всевъзможни боклуци. На това място Ийст Ривър беше широка само осемстотин метра — единственото, което го разделяше от двумилионното население на Манхатън Айланд. Лодката му се поклащаше на вълните, здраво завързана на вълнолома. Той си погледна часовника. Приливът бе точно според плана — скоро щеше да достигне най-високата си точка и той можеше да започне с товаренето.

Камерон знаеше, че никога вече няма да се върне в лабораторията си и беше копирал файловете от компютъра си на CD-ROM, дублирайки всички биографични материали, формули, кодове, патенти, номера на банкови сметки, схеми, снимки, лабораторни тестове и библиографии, делото на целия си живот. Бе качил и някои файлове, които искаше Брин и ФБР да открият на нов харддиск. После отнесе стария до аварийния изход, поля го със спирт и го запали. Всичките му постижения и всичко онова, което го правеше такъв, какъвто е, бяха на два компактдиска.

Докато седеше в буса в очакване на прилива, Теди включи лаптопа си, набра паролата на клетъчния си телефон, влезе в Интернет, после и в мрежата си в лабораторията и активира камерите над монитора. Нищо необичайно. Той се отпусна. Знаеше, че вече са близо. Едва не се беше засмял гласно, когато Брин го подмина в „Метрополитън“. С растяща възбуда пусна записите от наблюдателната система. На екрана на лаптопа ясно се виждаше вътрешността на лабораторията. Дигиталната камера там на всеки петнайсет минути заснемаше манхатънския апартамент, записваше образите и му ги пращаше. Тъй като връзката с Интернет бе установена чрез мобилния му телефон, нямаше начин полицията да го открие.

С нетърпение очакваше да види Джак Брин. Ако предположенията му се окажеха верни, вирусологът можеше да се появи в лабораторията всеки момент. Навярно Теди даже щеше да види как Брин и Хъбърд четат описанията на великите му подвизи. Докато търпеливо чакаше да направи следващата си крачка към величието, вдъхновен от всичките чуми, Камерон вкара компактдиска в лаптопа и прегледа файловете. Накрая стигна до пролога към автобиографията си, черновата на отровните думи, които беше използвал, за да опише живота си, да го очертае, да го обясни и възвеличи. Сега щеше да го прочете отново, може би за последен път. Надяваше се, че въпреки всичко може да получи за него Нобелова награда. Чакаше избраният файл да се появи на екрана и се наслаждаваше на дъха на реката. Един голям влекач напрягаше дизеловия си двигател и теглеше шлеп срещу течението. О, Ню Йорк винаги бе в движение. Теди се усмихна и започна да чете автобиографията си.

Пролог

Казват, че геният на великите хора се дължал на техните маши. Тиодор Греъм Камерон не е изключение от това правило. Кой знае какъв можеше да стане, ако не беше религиозната лицемерка, направила си труда да го роди — само за да го бие, гори и унижава поради причини, озадачавали го като малък и лишили го от мъжественост като възрастен. Тя го мразеше, наричаше красотата му „дяволска“ („Луцифер е бил златен като слънцето — също като теб, Тиодор!“). Принуждаваше го всеки ден да учи по една глава от Библията, наказваше го за всяка грешка, събличаше го и му четеше текста, докато той не го научеше наизуст. Караше го да стои гол, докато не го запомнеше. Винаги го биеше с колан за дребните пропуски, а за по сериозните запазваше мивката. На тригодишна възраст той вече знаеше наизуст всички псалми. Нямаше как, защото иначе тя щеше да държи лицето му под вода, докато умре. Дори като по-голям, когато не си знаеше урока, майка му му нареждаше да се съблече за наказание. Подиграваше му се за обезобразените му длани и тялото му. Когато порасна и започна да се пипа, тя го гореше, за да го накара да престане, присмиваше се на големия му пенис. За да оцелее, той блуждаеше в света на мечтите си, на амбициите си, където нямаше опасност да проникнат нито злобните й ръце, нито болезнените удари с пръчка, нито ютията. Защото тя стигна прекалено далече. Отначало превръзките означаваха, че няма да се пипа, но после се появиха мехури, инфекции и накрая върху инфекциите имаше нови изгаряния. Тогава настъпи моментът, в който майка му разбра, че трябва да го заведе на лекар и че ще се наложи да скрие белезите по пръстите му. Знаеше, че лекарите ще ги видят, и затова включи фурната, остави я да се загрее докрай и го повика в кухнята. Докато отваряше фурната, госпожа Камерон се молеше. А после го сграбчи за китките и го притегли към вратичката. Притисна дланите му към нажежената стомана и превърна всичките му изгаряния в едно. Той запомни думите й през целия си живот. Каза му, че го правела заради Господ, крещеше, че Бог не искал той да злоупотребява със себе си, и се кълнеше, че щяла да се погрижи никога повече да не го прави. Теди усети миризмата на собствената си изгаряща плът, но припадна преди да успее да извика. Беше на единайсет и никога повече не се докосна. Никога не можеше да получи и оргазъм, освен ако не измъчваше и убиваше животинчета или не извършваше още по-ужасни опустошения. И никога не намираше покой, освен в мечтите си. Винаги мечтаеше за две неща в живота, които искаше да постигне.