Лий Чайлд - Не се връщай

— В Ел Ей ви открих. Тук също има примамка за вас, а това означава, че ще знам къде да ви търся.

— По-добре се концентрирай върху Морган.

— Двайсет и четири часа — отсече Еспин и тръгна напред.

Ричър и Търнър останаха да гледат след него.

— Ела да пием кафе — каза Ричър.

— Тук ли оставаме? — изгледа го Търнър.

Ричър вдигна глава към близкото табло за пристигащите полети.

— За известно време — каза той. — Следващият полет от Ел Ей е на „Америкън“ след два часа. Шраго сигурно ще пристигне с него. Без оръжие, поне от ръкава до пункта за проверка. Значи това е мястото да го атакуваме.

— Наистина ли ще го направим?

— Не, но искам Еспин да си помисли така. В случай, че се разколебае и остане. Ще реши, че затова сме тук. Но ние няма да бъдем. Ще използваме изхода през кафенето и ще му се измъкнем.

Опитът на Ричър показваше, че всяка успешна операция във Вашингтон се нуждае от сигурна база. Но тя не можеше да се осигури с пари в брой. Всеки нормален хотел работеше само с кредитни карти, което означаваше, че Гейбриъл Монтеки ще знае къде са в момента на разплащането. Освен ако не платеше Маргарет Вега. Търнър беше склонна да се разкрият и да чакат появата на Шраго, за да се разправят с него веднъж и завинаги. Но Ричър не беше съгласен.

— Защо? — попита тя.

— Ако изпратят Шраго в хотела ни и той изчезне, те ще знаят какво се е случило с него.

— Очевидно.

— Но аз не искам да знаят, а да се чудят. Колкото по-дълго, толкова по-добре. Искам да гледат в празното пространство с надеждата да открият някакъв знак.

— Това е една от причините, поради които се нуждаем от повече жени в армията. За нас е достатъчно да победим, докато такива като теб много държат противника да знае, че е загубил.

— Искам да държат джиесемите си включени, това е всичко. Те може би ще се окажат единственото доказателство срещу тях. Да не говорим, че само по този начин можем да ги открием. Налага се Шраго да изчезне на неизвестно място, но не и преди да му измъкнем техните телефони. А след това сержант Лийч трябва да се свърже с група съвсем различни приятели. Междувременно е необходимо ние да открием местоположението на телефоните им, при това още преди да са се отказали да търсят Шраго и да ги изключат.

И тъй, Маргарет Вега плати една нощувка на 12-ия етаж на един много хубав хотел с изглед към Белия дом — в стая, която предлагаше всичко, от което се нуждаят, а и още куп неща отгоре. Търнър искаше да си купи дрехи, но вече минаваше полунощ и всичко беше затворено. По тази причина се задоволиха с по един продължителен горещ душ, след който се увиха в дебели поне пет сантиметра хавлии и седнаха да чакат. Когато останаха двайсет минути преди самолетът на Шраго да се плъзне над реката със спуснати колесници, те се облякоха бързо и излязоха навън.

— Оставих под наблюдение и картата на Маргарет Вега — обяви Ромео, след като се свърза с Жулиета. — За в случай, че Търнър реши да пазарува сама. Току-що открих, че с нея е платена нощувка в един от местните хотели.

— След двайсетина минути Шраго ще включи телефона си — отвърна Жулиета.

— Кажи му да вземе такси и да потегля директно натам.

Засякоха Шраго в момента, в който напусна терминала. Намираха се в едно такси на десетина метра от изхода — дълго поне пет метра и широко около два, но абсолютно невидимо, защото беше просто едно такси на летището. Шраго не му обърна внимание, изчака реда си на опашката и също се качи в такси.

— Това е нашият човек — подхвърли Ричър.

— Виждам го — кимна шофьорът.

Апаратът беше включен още пред хотела и продължаваше да работи. Беше му обещана стотачка отгоре и още една — просто за удоволствие. Сделката беше супер за таксиджията, а на тях не им пукаше. Харчеха чужди пари.

Шофьорът се отлепи от тротоара и пое след таксито на Шраго, като поддържаше петдесетметрова дистанция. Насочиха се към центъра на града, прекосиха моста и излязоха на Четиринайсета улица, по която потеглиха към алеята с паметниците и музеите и Федералния триъгълник. Таксито на Шраго прекоси Ню Йорк Авеню и спря.

Той слезе.

Таксито потегли.

Намираха се на една линия с площад „Лафайет“, който беше точно срещу Белия дом, но все още на Четиринайсета улица, през две преки на изток.

— Какво има тук? — попита Търнър.

— Явно нищо — отвърна Ричър, тъй като Шраго тръгна пеша на север, към пресечката с Ейч Стрийт, а после зави наляво.

Ричър плати таксито с парите на Били Боб. Даде триста долара, без да чака рестото. Двамата изскочиха навън и забързаха към ъгъла, зад който беше завил Шраго. Оказа се, че е на двеста метра пред тях. Крачеше бързо, готвейки се да пресече края на площад „Лафайет“. Отляво не можеше да се види нищо. Не и в този мрак. А отдясно можеше да види само едно.