Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Сам отвори очи. Тери я гледаше с лукава усмивка.

— Все още хъркаш.

— Мръсник — засмя се тя и леко го погъделичка.

Целунаха се и Тери я прегърна. Сам прокара ръка по корема му. Напипа пресния белег и се намръщи, вдигна завивките, за да види какво е.

— Божичко, Тери, какво е станало?

Сам загледа раната. Беше десетина сантиметра дълга, с няколко хирургични шева. Почти зараснала бе, но тъканта наоколо все още беше подута и зачервена.

— Това е от нож — установи Сам.

— Какво, на лекарка ли се правиш сега? — изсмя се Тери.

— Не е смешно, Тери. Боли ли?

Той поклати глава.

— Само малко сърби. Още няколко дена, и съвсем ще мине. Повърхностна рана, така каза докторът. — Той се ухили. — Хайде, скъпа, снощи не й обърна внимание.

Сам се усмихна и го шляпна по гърдите.

— Не ми даде възможност. Едва успявах да си поема дъх.

Тери се сгуши до нея.

— Сега имаш такава възможност.

Той я притисна до себе си и я целуна. Тъкмо се преместваше отново върху нея, когато вратата се отвори.

— Мамо, искаш ли чай? — попита Триша; видя Тери и застина. — Какво прави той тук?

Сам я погледна сериозно.

— Триша…

— Добро утро, Триш — поздрави спокойно Тери.

— Курва! — изкрещя Триша и избяга.

Сам отблъсна Тери.

— Тери…

— Остави я, ще се оправи.

Сам стана и си сложи пеньоара. Отиде при стаята на Триша и почука.

— Махай се — извика отвътре момичето.

Сам отвори.

— Триш…

— Махай се!

Триша лежеше по лице в кревата и стискаше силно възглавницата. Сам седна до нея и постави ръка на рамото й. Триша я отблъсна.

— Остави ме.

— Триша…

— Как можа?

— Триш… той ми е съпруг.

Триша се обърна и я погледна през сълзи.

— Той ни напусна. Не даваше и пет пари за теб или за когото и да било от нас.

— Не ни е напуснал. Аз го накарах да си отиде.

— Така твърдиш ти.

— Така е. Аз твърдя така. Каквото и да е станало, той се върна.

— Не се е върнал, мамо. Само минава. Само да му смигне някоя, и пак ще ни зареже.

Триша се отпусна отново на леглото и зарови лице във възглавницата. Сам я потупа по гърба и тя отново я отблъсна.

Сам се върна в спалнята си. Леглото беше празно. Тя чу шуртене на вода. Тери беше в банята. Тя седна на леглото и се хвана за главата.

Франк Уелч кимна на Кларк и детективът смени диапозитива. Уелч се приближи до стената и почука с пръст по образа на Шон Кели. В залата имаше петнайсетина детективи и Уелч знаеше, че всички са в течение на случая „Грийн“, така че не си направи труда да повтаря основните положения.

— Грийн се измъкна вчера от затвора, защото този негодник призна, че е застрелял Престън Сноу. Шон Кели. Излежава седемгодишна присъда.

Уелч кимна и Кларк показа следващия диапозитив — Тери Грийн.

— Всички знаем, че Тери Грийн е убиецът на Сноу. Затова първо трябва да разберем защо Кели е признал за убийството.

— Нали той ни насочи към оръжието на убийството? — обади се един млад детектив, който се беше присъединил към екипа съвсем наскоро.

Уелч се намръщи; този младок надали имаше и двайсет години.

— Как се казваш, синко? — попита главният инспектор.

— Райт — отвърна стъписано детективът.

— Защо не изчаквате да ви дадат думата, детектив Райт? Да не искате случайно пак да патрулирате в униформа?

Детективът кимна и почервеня като рак.

Уелч отново се обърна към голямата снимка на Тери Грийн на стената.

— И така, преди да ме прекъснат така нахално, щях да кажа, че искам Грийн под двайсет и четири часово наблюдение. Той наскоро изгуби четири тона канабис и ще трябва бързо да си навакса. С някаква сделка. Може да са наркотици, може да е грабеж, но със сигурност ще е нещо голямо, и то много скоро. Трябва да го следим с лупа, докато не открием какво е замислил.

Лампите светнаха и Уелч присви очи и погледна към вратата, за да види кой си е позволил нахалството да го прекъсва. Беше началник Едуардс.

— Може ли да поговорим, Франк?

— Тъкмо обсъждахме нещо, сър.

— Сигурно може да почака.

Едуардс излезе, без да даде на Уелч възможност да възрази. Уелч изруга наум и последва шефа си в кабинета му.

Едуардс отиде зад бюрото си, но остана прав.

— Не ми е лесно да го кажа, Франк. Временно си отстранен.

Уелч не повярва на ушите си.

— Какво?

— Съжалявам, Франк.

— Съжалявате? Съжалявате?

— Заради веществените доказателства, Франк. След признанията на Кели уликите са поставени под съмнение.

Уелч поклати гневно глава.

— В коридора на Сноу имаше отпечатък от крака на Грийн, намерихме петна от кръвта му по една от обувките на Грийн.