Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Да, може би оттам съм го наследила. — Тя отпи нова глътка водка. — И така, какво ще правим, Зоран? Няма да започваме война, нали?

— Война ли?

— Защото, ако не се разберем, точно до това ще се стигне. Ако продължавате да нападате микробусите ми, нашите хора ще продължат да бият вашите. Така и двамата ще загубим. Няма голям смисъл, нали?

Поскович вдигна рамене.

— Такъв е животът, госпожо Грийн. Ако не си вземем това, което ни се полага, никой няма да ни даде нищо на готово. — Той махна към количките за хотдог. — Трябва да се борим с босненците за този бизнес. А те са корави копелета. Ако бяхме отишли да ги помолим: „Извинете, може ли и ние да продаваме хотдози“, какво мислите щяха да кажат?

Сам се усмихна.

— Кучешки свят.

Поскович се намръщи. Не беше разбрал.

— Такъв е изразът, Зоран. Означава, че нещата са толкова зле, че кучетата се бият помежду си за всеки кокал.

Поскович кимна.

— Нали няма нищо общо с хотдог 4 4 Hotdog — хотдог, буквално горещо куче, англ. — Б.пр. ?

Сам се облегна назад и се разсмя, също и хората й. Поскович неуверено се ухили, не виждаше кое е толкова смешно.

Когато се насмя, Сам извади кутия цигари и предложи на Поскович. Той си взе една и тя му я запали, след това — своята.

— Защо избрахте точно микробусите на съпруга ми, Зоран?

Поскович избълва облак дим, изчака да се разсее, преди да заговори:

— Решихме, че понеже съпругът ви е в затвора…

Сам кимна.

— И какво целите? Един микробус с алкохол е дребен залък. Сигурно си точите зъбите за по-голяма хапка.

Поскович отново се намръщи. Говореше доста добре английски, особено в сравнение със сънародниците си, но не разбираше много добре жаргонните изрази.

Сам се усмихна.

— Количеството е малко, Зоран. Един микробус алкохол. Не струва много.

— Ако ви лишим от стоката, клиентите ви ще потърсят други доставчици. Ще се обърнат към нас.

— И аз така си помислих. — Сам извади няколко листа и ги подаде на Поскович. — Тук има списък на заведенията, които пазаруват от нас, и на онези, които не пазаруват.

Поскович прехапа устни и прегледа списъците.

— Намират се в един район, занимават се със сходна дейност. Индийски ресторанти, магазини, барове. Има предостатъчно и за вас, Зоран. Няма нужда да ме конкурирате.

— Да, ама вие ще поискате да разширите бизнеса.

Сам поклати енергично глава.

— Не, няма. Обещавам. Когато излезе от затвора, съпругът ми ще зареже всичко.

Поскович я погледна изпитателно, запита се дали е искрена с него.

— А, има и още едно условие — добави тя.

Поскович вдигна вежди.

— Да ни върнете микробуса. И алкохола.

Поскович се подсмихна, подаде й ръка. Сам я стисна. Дланта му беше много по-широка от нейната, но той пое предпазливо ръката й, след това се изправи и я прегърна, внимателно, сякаш се опасяваше, че ще я счупи.

— Договорихме се, госпожо Грийн — каза той, целуна я по бузата.

— Радвам се, Зоран, уплаших се, че ще поискате да се борим за микробуса.

Поскович се разсмя гръмко. Изпрати я до вратата. Макинли и останалите биячи ги последваха.

Един от хората на Поскович разсипа консерва с кренвирши на пода. Наведе се и започна да ги събира с виновна усмивка.

— Тези неща наистина ли се купуват? — попита Сам, докато албанецът бършеше кренвиршите в гащеризона си.

— Печелим цяло състояние. Японските туристи дават по десет кинта за хотдог. Затова босненците отстояваха толкова яростно територията си. Наложи се да потрошим много глави, госпожо Грийн. Много глави.

Сам и Макинли се запътиха към лексуса, Пайк, Флечър, Ръсел и останалите отидоха по колите си.

— Не знаех, че родът ви е от Унгария — каза Макинли.

Сам го изгледа сърдито.

— Анди, приличам ли ти на унгарка? Не ме обиждай.

Макинли се разсмя, после поклати удивено глава.

Франк Уелч показа служебната си карта на младия полицай на пост в смрадливото фоайе.

— Третия етаж, сър.

— Знам къде е, синко — изръмжа Уелч.

Натисна гневно копчето на асансьора и лапна два ментови бонбона. Погледна указателя за етажите. Два от асансьорите не работеха, третият стоеше на третия етаж и не помръдваше. Уелч реши да се качи пеш.

Пред апартамента на Морисън стояха още двама униформени полицаи, един криминолог сваляше отпечатъци от вратата.

Уелч отново показа картата си и влезе.

Симсън и Кларк го чакаха в хола. Симсън разлистваше едно от порнографските списания; като видя шефа си, бързо го затвори и го хвърли на пода.