Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Само внимавай да не преучиш. — Той пъхна плика във вътрешния си джоб. — Имаш ли кола?

Сам извади мобифона си и се обади на Макинли. След две минути лексусът спря пред градинката и Сам и Блаки се качиха отзад. Блаки каза на Макинли накъде да кара и тримата продължиха в пълно мълчание.

Спряха пред един жилищен блок в северозападната част на Лондон. Сам и Блаки слязоха и тя заоглежда закованите с дъски и напръскани със спрей витрини на магазините и купищата боклук по тротоара.

— Голяма грижа за свидетелите, Блаки, няма що.

— Съкращения на бюджета, какво да правиш? Пък и никой няма да си дава много труд, за да осигури удобства на отрепка като Морисън.

Блаки тръгна към блока. Ръждясалата метална врата бе с електронно заключване, но ключалката беше счупена и тя се отваряше и затваряше леко от вятъра. На два от трите асансьора бяха закачени бележки „Не работи“.

— На кой етаж е? — попита Сам.

— На третия.

— Не е ли по-добре да се качим по стълбите?

— Добра идея.

Тръгнаха по стълбите. Стените бяха изпъстрени със спрей — главно имена и мръсни надписи и рисунки на полови органи.

— От колко време е тук? — попита Сам.

— От около месец преди делото.

— И това ли е част от сделката, ако натопи Тери?

— Не го е натопил — възрази Блаки, задъхан от бързото изкачване. — Той е очевидец на престъпление. Има разлика.

— Да, малка подробност. Защо е в програмата за защита на свидетели?

— Помага на отдела за борба с наркотиците по няколко случая. Морисън е дребен пласьор, но познава няколко души по-високо в йерархията.

— Явно не са особено високо, иначе щяхте да му осигурите повече удобства.

Блаки се намуси. Някой се беше изходил на площадката и двамата заобиколиха опасното място със страхопочитание. На Сам й се догади, закри устата и носа си с кърпичка.

Блаки се ухили.

— Ако това ти се вижда гадно, чакай да видиш Морисън.

В коридора на третия етаж имаше петнайсетина врати. Тази на Морисън имаше шпионка и на стената личаха дупките от електронна ключалка. Устройството бе изтръгнато, но очертанията му още личаха на по-светлия цвят на боята. Блаки натисна звънеца и след като не чу нищо отвътре, потропа. Чуха се стъпки и той почука отново.

— Хайде, Рики, знам, че си тук.

Дупката на шпионката се затъмни и Морисън ги разгледа внимателно отвътре.

— Стига си се правил на интересен — подкани го Блаки.

— Кой е? — чу се приглушен глас.

Блаки извади служебната си карта и я показа пред шпионката.

— Полиция.

Вратата се открехна. Беше закачена с веригата. През процепа се показа част от лицето на Морисън — кичур рошава коса, присвито око, брадясала буза. Въпреки това Сам успя да го разпознае.

— Трябва да говорите първо с адвоката ми — изфъфли Морисън. — Не можете да си идвате, когато ви скимне.

— Нямаме време за каналния ред.

— Кои сте вие?

Блаки завря служебната си карта под носа му.

— Детектив Блаксток, началник на отдел.

Морисън се взря в документа.

— Блаксток ли? Не си от антинаркотичния, нали?

— Не, Рики. Не съм. Сега ще отвориш ли вратата, или да разбивам?

Морисън кимна към Сам.

— А тая каква е?

— Искам само да поговорим — каза Сам.

Блаки опря длан във вратата и натисна.

— Хайде, Рики, съседите ще станат подозрителни, ако ни държиш още тук.

Морисън се изхили.

— Съседите пет пари не дават.

Сам извади един плик от чантата си.

— Нося ти нещо.

Блаки я изгледа заплашително, но не каза нищо.

— Какво е това? — попита Морисън.

Сам се усмихна и потърка плика във вратата. Морисън прехапа устни, после свали веригата и отвори. Сам влезе първа, подаде плика на Морисън. Той го отвори. Вътре имаше пачка банкноти от по петдесет лири.

Блаки видя парите и постави ръка на рамото на Сам.

— Не може така! Той е свидетел, не можеш да подкупваш свидетели!

— Ти ще кажеш, че не може — сряза го Морисън.

Беше по пижама и халат. Побърза да занесе парите в спалнята, сякаш се опасяваше, че ще го накарат да ги върне.

Сам смъкна ръката на Блаки от рамото си.

— Просто улеснявам нещата — каза. — Както постъпвате с информаторите си. Ако ти е неприятно, можеш да изчакаш навън.

— Може би си права — съгласи се Блаки. Погледна часовника си. — Десет минутки, нали? След това се махаме.

Сам кимна.

Блаки я погледна, сякаш иска да каже още нещо, но просто се обърна и излезе.

Сам огледа стаята. Имаше вехт диван, две изтъркани кожени кресла и чисто нов голям телевизор с видео. Подът беше осеян с празни кутии от храна за вкъщи, върху масичката до отворена кутия бира бяха натрупани порносписания. Сам отиде при прозореца и дръпна мръсните дантелени завеси. Отдолу се виждаше преобърната обгорена кола и контейнер, преливащ от боклук.