Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Винаги си ми била слабост, Сам. Знаеш го. Ако искаш да поговориш с някого…

Сам кръстоса крака и забеляза, че Кей проследи с поглед движението й. Тя опита да сдържи раздразнението си: беше дошла за парите на Тери, не да флиртува с негов приятел.

— Единственото, което ме интересува в момента, са парите на Тери.

— Парите не са най-важното в живота, Сам. — Кей отново вдиша от инхалатора. — Можеш да дойдеш някоя вечер в клуба. Да пийнеш шампанско. Да хапнеш. Да се видиш с хора като в добрите стари времена. Жена като теб не бива да се самоизолира така.

Сам се изправи. Изведнъж се почувства омърсена, не искаше да прекарва и минута повече в компанията на Кей. Той беше дори по-отвратителен от клуба си.

— Обади ми се, когато събереш останалите пари — каза тя и излезе.

Зад гърба си чу отново звука от инхалатора.

Сам се качи в колата и въздъхна.

— Как мина, госпожо Грийн? — осведоми се Макинли.

— Добре, предполагам. — Тя затвори очи и облегна глава на седалката. — Колко получаваш от Джордж Кей, Анди? — Макинли не отговори и тя отвори очи. — Какво е това, да не си му дал обет за мълчание? Хайде, кажи.

Той се усмихна.

— Нека се изразя по-просто, госпожо Грийн. Ръкувахте ли се с него?

Тя поклати глава.

— Не.

— Това е добре, не се налага да си броите пръстите. — Той запали двигателя. — Накъде сега?

Сам погледна часовника си. Наближаваше обяд.

— Искам да се видя с Блаки.

— Не вярвам да се зарадва на визитата ви.

— Може би, но трябва да измъкнем Тери от затвора, а само Блаки може да ни помогне.

Макинли я остави на ъгъла до полицейския участък, където работеше Блаки, и тя се обади на инспектора по мобифона си, докато отиваше към входа.

— Блаки, Сам Грийн се обажда.

— Как, по дяволите, можа да се обадиш тук?

— Ако предпочиташ, мога да накарам Тери да ти се обади от затвора, но струва ми се, това ще ти създаде известно неудобство.

— Не е смешно, Сам.

— Да си ме чул да се смея? Пред участъка съм, Блаки. Ако не слезеш до пет минути, ще те потърся на рецепцията.

Тя затвори и запали цигара. Беше я изпушила едва наполовина, когато Блаки изскочи от участъка, навличайки палтото си.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — тросна се той.

— Щом като Мохамед не ще да отиде при планината…

— Май няма да се откажеш, докато не ме видиш зад решетките при съпруга ти. — Той се огледа тревожно. — Хайде, не можем да стоим тук.

— Срам ли те е от мен, Блаки?

Той изсъска раздразнено и закрачи към главната улица, Сам го последва.

Полицаят се насочи към една градинка, постоянно се озърташе.

— Блаки, по-спокойно. Изглеждаш подозрително.

— Ти си жена на убиец. Как иначе да изглеждам в твоята компания?

— Какво, никога ли не говориш с престъпници? Какво ченге си? Ще кажеш просто, че съм от информаторите ти.

Блаки отново изсъска и се запъти към едно езерце насред градинката.

Сам го последва.

— Виж, Блаки, трябва да говоря с Морисън. Той твърдеше, че е видял Тери да излиза от апартамента на Сноу след изстрелите. Искам да знам дали лъже. Няма да ти струва много усилия.

Блаки се обърна:

— Морисън е включен в програмата за защита на свидетелите: нова самоличност и тем подобни.

— Знаеш ли къде е?

— Не можеш да се видиш с него. Точка. Ако те оставя да говориш с него, слухът ще стигне до Уелч и ще загазя.

— Но ти знаеш къде е, нали?

Блаки я изгледа, без да спира.

— Не можеш все да бягаш, Блаки — извика Сам след него. Извади един плик от чантата си и му го подаде. — Не и ако искаш тези нещица да бъдат унищожени. — Блаки не се обърна. — Прави се на мъж, щом искаш, но ако това стигне до шефа ти, с кариерата ти е свършено.

Блаки спря. Обърна се бавно и се вгледа в плика в ръката на Сам.

— Какво, по дяволите, е това?

Сам не отговори. Двамата стояха и се гледаха като съперници на дуел, никой от които не смее да стреля пръв. Блаки стисна зъби, извади ръце от джобовете си и бавно тръгна към нея. Дръпна плика от ръцете й и бързо го отвори. Вътре бяха черно-белите снимки от сейфа на Тери. Блаки ги разгледа, лицето му почервеня.

— За такова нещо можеш да получиш седем години — изсъска той.

— За няколко снимки с приятели?

— Това е изнудване!

— О, не знаех. Е, взимам си ги обратно и забравяме всичко. Осъзнай се, Блаки. Знам, че е изнудване. Точно това целя. Сега ще ме заведеш ли при Морисън, или да изпратя негативите на шефа ти?

Блаки върна снимките в плика.

— Бързо се учиш, Сам.

— Налага се.