Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Беше Дъг Симсън, инспекторът, който, след като й представи заповед за обиск, бе преровил заедно с още половин дузина униформени полицаи всяко кътче в жилището й. Симсън потупа Уелч по гърба:

— Видя ли му само изражението, когато съдията произнесе присъдата? Сякаш беше очаквал да го освободят с потупване по рамото.

Уелч не каза нищо, но се усмихна победоносно.

Прокурорът по делото мина покрай тях и вдигна палец на Уелч:

— Благодаря, Франк. Де да бяха всички случаи толкова ясни като тоя.

Уелч се усмихна още по-широко и отмина. Патерсън дръпна Сам настрани.

— Много е важно, Саманта. Иначе нямаше да те викам.

— Добре, добре. Както кажеш. Ще дойда. — Тя се огледа. — Има ли заден изход, Лорънс?

— За съжаление не. Поне не за външни лица.

— А за съпругите на осъдените?

Патерсън се усмихна тъжно и поклати глава.

Сам си пое дълбоко въздух и тръгна към изхода. Чу щракането на фотоапарати и глъчката на журналистите още преди да отвори тежката двойна врата. Репортерите се бяха скупчили около Уелч и Симсън; лицата на двамата полицаи бяха силно осветени от ярките прожектори.

Сам наведе глава, но без успех. Те я чакаха и като кучета при миризмата на прясно месо се нахвърлиха отгоре й с въпроси. Как се чувствала, какво смятала да прави, как съпругът й приел присъдата, наистина ли е излъгала?

Тя опита да си проправи път между тях.

— Моля ви, нямам какво да ви кажа — изкрещя. — Нищо.

Двама души й препречиха пътя. Мъж и жена. Сам вдигна очи. Бяха господин и госпожа Сноу, родителите на жертвата, облечени сякаш за църква. И двамата бяха около шейсетте, той носеше тъмен костюм и ослепително лъснати обувки, тя — синя рокля на цветя, тъмносиньо палто и шапка със същия цвят, в която бяха затъкнати две изкуствени маргаритки.

Сам опита да ги заобиколи, но госпожа Сноу застана на пътя й.

— Как можахте? — изсъска тя. — Заклехте се пред Господ, а излъгахте. Как можахте?

Сам поклати глава. Госпожа Сноу вдигна юмрук и Сам я погледна, без да мигне, в очакване на удара. Възрастната жена отпусна ръка и избухна в сълзи. Съпругът й я прегърна. Очите му бяха замъглени, сякаш не забелязваше нито Сам, нито постоянното проблясване на светкавици.

Сам продължи към изхода.

Въпросите продължаваха да я обсипват от всички страни. Знаела ли защо съпругът й е убил Престън Сноу, той ли я накарал да лъжесвидетелства, къде била тя в нощта на убийството? Сам опита да се абстрахира от шума, да си представи, че е сама. Отстрани се появи телевизионна камера и една изрусена жена с прекалено много грим завря голям микрофон пред устата й. Сам го изблъска встрани.

— Не разбирате ли? Няма да коментирам! — изкрещя.

Най-после се добра до автомобила си, черен кабриолет „Сааб“. Две коли й бяха препречили пътя за излизане и тя веднага се досети, че това е дело на журналистите. Тя се обърна:

— Някой да мръдне тази кола!

Гласът й обаче се загуби в общата врява.

До нея спря очукан стар джип, от ауспуха му излизаше черен дим.

— Мамо! Качвай се!

Беше Джейми. Той й отвори вратата и Сам скочи вътре.

— Джейми, спасяваш ми живота.

Той се усмихна и натисна газта. Докато отминаваше непреставащите да крещят журналисти, една бутилка се удари в предното стъкло и го спука от едната страна. През страничния прозорец Сам забеляза Люк Сноу да крещи и да размахва юмрук.

Джейми натисна спирачки.

— Мръсник!

— Остави го, Джейми.

— Гледай какво направи.

— Забрави.

Джейми я изгледа, сякаш имаше намерение да спори, но тя го потупа успокоително по крака:

— Хайде, ще те черпя кафе. И ще ти купя ново стъкло.

Джейми изруга и отново подкара.

Сам разтърка врата си.

— Иди му на свиждане колкото се може по-скоро.

— Ще отида. Лора я нямаше.

— Да. Сигурно не й е много удобно. Нали знаеш сестрите си. Повече ми е жал за Триш. В училище няма да й е лесно.

Спряха пред едно кафене и седнаха до прозореца на по чаша капучино.

— Защо излъга, мамо? — попита след дълго мълчание Джейми. — След всичко, което ти причини.

— Не сме деца, Джейми. Пък и кой каза, че съм излъгала?

— Съдията. Хайде, само веществените доказателства бяха достатъчни, за да го осъдят. Освен това имат свидетел. Не мога да те разбера.

По горната устна на Джейми бе полепнала пяна. Сам се протегна и я избърса с пръст.

— Какво ще правиш сега, мамо?

— И аз това се питам.

Когато Франк Уелч влезе в Криминалния отдел заедно с инспектор Дъг Симсън и сержант Фред Кларк, празненството бе в разгара си. Уелч вдигна ръка за поздрав. Върху една масичка бяха поставени две каси бира, пет–шест бутилки червено вино, пластмасови чашки и няколко пакета солени бисквити. Кларк се запъти право към бирата.