• Пожаловаться

Норман Мейлър: Мъжагите не танцуват

Здесь есть возможность читать онлайн «Норман Мейлър: Мъжагите не танцуват» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 1993, категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Норман Мейлър Мъжагите не танцуват

Мъжагите не танцуват: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъжагите не танцуват»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена? Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра „Мъжагите не танцуват“. Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър „Мъжагите не танцуват“ е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си. Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал. Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. „Мъжагите“ е един страхотен, абсурден, решителен успех. Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В „Мъжагите не танцуват“ Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история „Мъжагите не танцуват“ може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра. Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… „Мъжагите не танцуват“ е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. „Мъжагите не танцуват“ несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му. Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи „Мъжагите“ от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер. Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка. Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка. Минеаполис Стар Трибюн

Норман Мейлър: другие книги автора


Кто написал Мъжагите не танцуват? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Мъжагите не танцуват — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъжагите не танцуват», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

При все това Риджънси се поуспокои.

— Извинявай — рече той.

— Карай да върви — каза баща ми, сбогувайки се с последната си илюзия, че силата му е останала непокътната.

Аз пак изпитах страх от Риджънси. Казах тихо, сякаш аз бях виновният, а той наскърбеният съпруг на жертвата:

— Нямам нищо общо със смъртта на Пати.

— Ако ме лъжеш — закани се той, — ще те разкъсам на парчета със собствените си ръце.

— Не знаех, че е мъртва, докато не видях главата й в дупката.

— И аз не знаех — каза той и се разплака.

Сигурно не бе плакал от десетгодишна възраст. Звуците, които излизаха от устата му, бяха като тропот на машина, когато някоя от стойките й се е откачила от пода. Аз се чувствах като момче, което подава пешкири в публичен дом, сравнявайки скръбта си с неговата. Колко силно бе обичал жена ми!

Ала сега можех да го питам за всичко. Разплакан, той беше безпомощен. Беше загубил контрол. Можеше да го засипе човек с въпроси.

— Ти ли премести главата на Джесика от дупката?

Той завъртя очи. Не.

Изпаднах внезапно в просветление.

— Пати ли?

Той кимна.

Готвех се да го попитам защо, но той почти не можеше да говори. Не знаех как да продължа.

Баща ми се намеси.

— Пати е смятала — започна той, — че въпреки всичко, което заслужава синът ми, не бива да му подхвърляш главата, така ли?

Риджънси се поколеба. После кимна.

Как бих могъл някога да разбера дали тази е била причината или тя беше преместила главата, за да ме обърка още повече? Кимването му не ме беше убедило. Така или иначе, бе кимнал. Питах се също дали Пати не бе имала хрумването да шантажира Уордли с главата, но и това никога нямаше да науча.

— Пати те помоли да съхраниш главата ли? — продължи да пита баща ми.

Той кимна.

— И ти я скри вместо нея?

Той кимна.

— И после Пати те заряза?

Той кимна.

— Махна се — успя да каже. — Остави ме с главата.

— И ти реши да я оставиш пак там, където е била?

Риджънси кимна.

— И този път си намерил там — с възможно най-кротък глас продължи баща ми — главата на Пати. Била е оставена също там.

Риджънси сложи ръце на тила си и с тяхна помощ преви врат. Кимна.

— Това най-ужасната гледка в живота ти ли беше?

— Да.

— Как успя да запазиш самообладание?

— Успях — рече Риджънси, — досега само. — Той пак се разплака. Издаваше звуци като кон, който цвили.

Спомних си как двамата бяхме пушили марихуана в кабинета му. Той е могъл да намери главата на Пати само няколко часа по-рано и въпреки това бе прикрил вълнението си. Не беше лесно да се наблюдава как се разпада такъв феномен на волята. Така ли изглеждаше човек миг преди да получи удар?

Баща ми попита:

— Знаеш ли кой е сложил Пати при Джесика?

Той кимна.

— Нисън ли?

Той кимна. После сви рамене. Може би не знаеше.

— Да, трябва да е бил той — рече баща ми.

Съгласих се с него. Трябва да е бил Паяка. Можех само да си представям до каква степен той самият се бе чувствал замесен. Естествено, би искал да забърка и мен. Да, те двамата със Студи бяха искали аз да бъда заловен с главите. Кой щеше да повярва, че съм невинен, ако бъдех заловен с две глави?

— Ти ли уби Джесика? — попитах Риджънси.

Той сви неопределено рамене.

— Пати ли?

Поклати отрицателно глава. После кимна.

— Пати ли?

Кимна.

Запитах се дали историята вече не ми е известна. Дотолкова вече можех да бъда сигурен: Пати и Риджънси, а не Уордли, бяха причакали Джесика в Рейс Пойнт и вероятно Джесика бе шофирала колата с трупа на Лони на връщане към „Алеята на вдовицата“. След това и тримата трябва да бяха заминали с патрулната кола. Някъде в гората сигурно са спрели и там Пати е застреляла Джесика. Пати е застреляла Джесика.

Не можех да кажа в каква степен е имала своите основания. Би ли могъл някой да отмери гнева на Пати, когато ставаше въпрос за основанията й? Джесика се бе опитала да купи имението на Парамесидес за себе си. Джесика се бе позабавлявала с Алвин Лутър. При екстремни обстоятелства едва ли би имало нужда от повече от едно основание, за да бъде предизвикана Пати. Да, можех да си я представя как натиква цевта на пистолета между лъжовните устни на Джесика. А ако в този момент госпожа Понд е понечила да се обърне за помощ към Риджънси и ако Риджънси е направил опит да дръпне пистолета, да, това щеше да е достатъчно Пати да дръпне спусъка. И тя като мен бе живяла дълги години с изострени нерви. С този гняв, който бе натрупан в нас, убийството — колкото и ужасно е да се произнесе — би могло да се окаже лек за всичко друго.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъжагите не танцуват»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъжагите не танцуват» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Агата Кристи: Илюзия с огледала
Илюзия с огледала
Агата Кристи
Джанет Еванович: Пет за четири
Пет за четири
Джанет Еванович
Фредрик Бакман: Брит-Мари беше тук
Брит-Мари беше тук
Фредрик Бакман
Агата Кристи: Пътник за Франкфурт
Пътник за Франкфурт
Агата Кристи
Отзывы о книге «Мъжагите не танцуват»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъжагите не танцуват» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.