Норман Мейлър - Мъжагите не танцуват

Здесь есть возможность читать онлайн «Норман Мейлър - Мъжагите не танцуват» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1993, Издательство: Кибеа, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мъжагите не танцуват: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъжагите не танцуват»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена?
Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра „Мъжагите не танцуват“.
Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър „Мъжагите не танцуват“ е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си.
Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал.
Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. „Мъжагите“ е един страхотен, абсурден, решителен успех.
Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В „Мъжагите не танцуват“ Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история „Мъжагите не танцуват“ може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра.
Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… „Мъжагите не танцуват“ е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. „Мъжагите не танцуват“ несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му.
Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи „Мъжагите“ от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер.
Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка.
Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка.
Минеаполис Стар Трибюн

Мъжагите не танцуват — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъжагите не танцуват», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Опитах се. Но може би тя мен открадна. Бях притиснат от две жени, твоята и моята.

— А също и Джесика — обадих се аз.

— Не искам да се извинявам. Когато жена ти си вдигна партушините, тя не напусна само теб, напусна и мен, непрокопсанико. А аз си бях изградил навик. Любовта няма нищо общо с него. Аз всяка нощ си работех две жени. Правил съм го дори с венерическите пачаври на Студи — за да добиеш представа за значението на принципите ми — добави той с някаква словесна гордост. — Джесика беше сурогат на Пати, нищо повече.

— Значи ти и Маделин… всяка нощ, когато си се прибирал вкъщи?

— Естествено. — Той удари още един бърбън. — Това е много просто. Но нека да не се отклоняваме. Това, което искам да кажа, е, че те мразех, а моят ум е прост. Затова взех главата на Джесика и я оставих при твоята марихуана. После ти казах да си отидеш до складчето.

— Не ти ли мина през ума, че бих могъл да се сетя, че си ти?

— Мина ми през ума, че ще ти се цепне гъзът. Мислех си, че ще пукнеш в лайната си. Точно това беше.

— Ти ли изцапа с кръв предната седалка на колата ми?

— Аз.

— Чия кръв беше това?

Той не отговори.

— На Джесика ли?

— Да.

Готвех се да го допитам „Как го направи?“, но видях, че погледът му ту се фокусираше, ту се разфокусираше, сякаш сцената пак се натрапваше в ума му, а той я прогонваше. Запитах се дали не бе използвал главата й за тази цел, но пропъдих тази мисъл, преди да бях започнал да я приемам визуално.

— А защо — попита баща ми — не направи изследване на кръвта по седалката на колата следващата сутрин?

Риджънси се усмихна като котарак.

— Никой не би повярвал — отговори той, — че аз съм разлял кръвта там, ако пропуснех да я изследвам и те оставех да я почистиш. Как тогава биха могли да ме обвинят, че съм те подмамил в капан? — Той кимна. — Да, аз се събудих онази сутрин с притеснението, че ще бъда обвивен, че съм те подмамил. Сега звучи глупаво, но тогава мислех така.

— Ти си се лишил от най-солидната част на обвинението си срещу Тим.

— Аз не исках да го арестувам. Исках да го накарам да се побърка.

— Ти ли уби Джесика? — попитах го. — Или Пати го направи?

— Ще стигнем дотам. Това не е важно. Важното е, че аз бях луд по Пати, а тя ми приказваше само за теб, колко те мразела, как си й бил съсипал живота. Това, което аз можех да видя, е, че ти имаше половината от нейния характер, така че какво толкова мърмореше тя? После ми стана ясно. Тя майката си тракаше да съсипе някой мъж. И понеже аз не исках и с пръст да те барна, беше готова и мен да съсипе. Вдигна си чуковете. И тогава картинката ми се изясни. Тя искаше да ти светя маслото. Да се отрека от полицейската си клетва и да свърша тази работа.

— Хич не е било нещо дребно — обади се Дъги.

— Тъй вярно, мамка му. Беше страшно хитро. — Той поклати глава. — Подробностите бяха страхотни. Казах на Пати да вземе пистолета, с който бе стреляно по Джесика, и да го остави обратно в кутията му, без да го почиства. Само от миризмата му сърцето ти трябваше да се пръсне. Та ти си си лежал там, напълно в безсъзнание, а тя е отишла до леглото и е оставила пистолета.

— Как си успял да намериш онази нощ моите снимки с „Полароида“? Пати не знаеше, че са там.

Той ме погледна с неразбиращи очи.

— Какви снимки? — попита.

Повярвах му. Сърцето ми падна в тясна дупка с хладна оловна облицовка.

— Намерих едни снимки с отрязани глави… — започнах да му обяснявам.

— Пати говореше, че си правел ненормални работи, когато си пиян. Може би сам си накълцал тези глави.

Не исках да остана да живея с тази мисъл, но как бих могъл да го опровергая?

— Добре, а ако ти трябваше да нарежеш една снимка — попитах го, — защо би го направил?

— Не бих го направил. Само някой смахнат би го направил.

— Но си го направил. Нарязал си снимките на Джесика.

Той отпи още малко бърбън. Някакъв пристъп стегна гърлото му. Изплю бърбъна.

— Вярно е — каза. — Нарязах снимките на Джесика.

— Кога? — попитах.

— Вчера.

— Защо?

Мислех, че ще получи припадък.

— За да престана да виждам предсмъртния й образ — успя да каже той. — Не искам предсмъртният й образ да остава в мен.

Челюстите му се триеха една в друга, очите му се опулиха, а шийните му мускули станаха на възли. Но той с мъка успя да запита:

— Как умря Пати?

Преди да мога да му отговоря, той нададе страховит стон, стана на крака, отиде до вратата и заблъска главата си в касата. Усетих как кухнята се затресе.

Баща ми го наближи изотзад, хвана го през гърдите и се опита да го дръпне. Той отметна баща ми назад. Баща ми беше седемдесетгодишен. Въпреки това не вярвах на очите си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъжагите не танцуват»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъжагите не танцуват» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мъжагите не танцуват»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъжагите не танцуват» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x