Норман Мейлър - Мъжагите не танцуват

Здесь есть возможность читать онлайн «Норман Мейлър - Мъжагите не танцуват» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1993, Издательство: Кибеа, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мъжагите не танцуват: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъжагите не танцуват»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена?
Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра „Мъжагите не танцуват“.
Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър „Мъжагите не танцуват“ е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си.
Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал.
Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. „Мъжагите“ е един страхотен, абсурден, решителен успех.
Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В „Мъжагите не танцуват“ Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история „Мъжагите не танцуват“ може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра.
Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… „Мъжагите не танцуват“ е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. „Мъжагите не танцуват“ несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му.
Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи „Мъжагите“ от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер.
Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка.
Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка.
Минеаполис Стар Трибюн

Мъжагите не танцуват — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъжагите не танцуват», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сега може би щях да се върна при Маделин и при тази мисъл в сърцето ми се надигна вълна. Вълна в нощта е по-точно. Пати Ларейн в разцвета си ми отдаваше чувства, които бяха по-близо до слънчевата светлина, но сега аз наближавах четиридесетте и луната и мъгливото време бяха по-близо до светоусещането ми.

Пуснах ръцете на Маделин и я целунах леко по устните. Целувката ми върна спомена за това колко мила е устата й и колко прилича на роза. Някакъв слаб звук, леко дрезгав и чувствен като самата земя, се надигна в гърлото й. Беше прекрасно или може би всеки миг можеше да стане, защото аз изобщо не мислех какво ме чака долу.

— Ще ти оставя пистолет. За всеки случай — казах и извадих от джоба си пистолета калибър 22 на Уордли.

— Аз си имам — отговори тя. — Донесох си моя. — И от външния джоб на палтото си тя измъкна един малък приличен деринджър. Двуцевен. Две дупки с калибър 32. Тогава се сетих за магнума на Риджънси.

— Ние сме цял арсенал — казах, а в стаята бе достатъчно светло, за да мога да я видя как се усмихва. Една сполучлива реплика, казана на място, беше половината, мислех си понякога, от онова, което бе нужно тя да е щастлива.

И така, аз слязох долу, като все пак носех оръжие.

Ала никак не ми се нравеше идеята да разговарям с Риджънси и панталоните ми или ризата ми да се издуват от очертанията на пистолет — но наистина нямах къде да го скрия. Намерих компромисно решение, като го оставих на една полица над телефона, където лесно можех да се присегна откъм вратата на кухнята. След това спокойно влязох при двамата.

— Ей, та ние не те чухме да отваряш външната врата — викна баща ми.

Двамата с Риджънси се поздравихме, без да се поглеждаме, и аз си сипах една чаша, за да прикрия двойствения характер на изтощението си. Обърнах първия бърбън, без да го разреждам, и си сипах втори, преди да сложа лед в чашата.

— В кой крачол го изливаш? — попита ме Риджънси.

Той беше пиян и когато аз най-сетне срещнах погледа му, видях, че не беше и наполовина толкова спокоен, както бе изглеждал, съдейки по позата му, когато го бях огледал през прозореца на кухнята, или по гласа му, както го бях слушал през пода от избата — не, той имаше способността, присъща на мнозина едри и яки мъже, да помества цели бали безпокойство на различни места в тялото си. Способен беше да седи неподвижно като едър звяр на стола, но ако бе имал опашка, тя щеше да шиба облегалката. Само очите му, изцъклени от последните сто часа на ужасни, неподвластни на контрол събития, и неестествено бляскави, даваха някаква представа за това, върху какво се бе насадил.

— Мадън — рече той, — баща ти е цар.

— Ха-ха-ха — изсмя се баща ми, — човек ще рече, че чудесно се разбираме двамата.

— Дъги, ти си най-големият — заяви Риджънси. — Ако някой не е съгласен, аз ще го размажа. Ти какво ще речеш, Тим?

— Ами — отговорих аз, като обърнах чашата си, — ще река наздраве.

— Наздраве — повтори Риджънси и обърна своята чаша.

Замълчахме. После той рече:

— Разправях на баща ти. Имам нужда от дълга ваканция.

— Да не пием сега по случай уволнението ти?

— Давам си оставката — заяви той. — Този град ме кара да разкривам най-лошото у себе си.

— Не е трябвало да те назначават никога тук.

— Правилно.

— Във Флорида ти е мястото — казах. — В Маями.

— А на теб — запита Риджънси — кой ти пусна тази муха в гъза?

— Хорските езици — отговорих му, — всички в този град знаят, че ти си наркоченге.

Клепачите му се затвориха с усилие. Не искам да преувеличавам, но беше същото, като че той се опитва да преобърне матрак.

— Значи се забелязва, а? — попита той.

— Когато си наркоченге, придобиваш професионални черти — спокойно се обади баща ми. — Това не може да се скрие.

— Разправях им аз на тия вмирисани рибешки глави, които ме назначиха, че и на щатски гвардеец да се правя, нищо няма да стане, ама това беше капан. Португалците са глупави и големи инати във всичко, освен в едно. Не можеш да им сервираш такива лайна! Изпълняваш длъжността началник на полицията! — Ако имаше под ръка плювалник, той щеше да се изхрачи в него. — Да-а, махам се — заяви той, — но ти, Мадън, недей да викаш ура. — Той се оригна и рече „Извинявай“ на баща ми за грубата постъпка, след това стана навъсен. — Шефът ми е един бивш морски пехотинец — каза той. — Можете ли да си представите, една зелена барета йерархично да е под някакъв си морски пехотинец? Това е все едно да сложиш една пържола на огъня, а тиганът да е върху пържолата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъжагите не танцуват»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъжагите не танцуват» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мъжагите не танцуват»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъжагите не танцуват» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x