Брет Батълс - Чистачът

Началникът бе очевидно изненадан, че Куин знае името на загиналия.

— Какво по-точно?

— Явно е роднина на специален агент от столицата. Някой по-високо в хранителната верига от мен. Бях в района по друга работа и ми се обадиха да мина и да проверя случая. По-скоро става въпрос за успокояването на нечие безпокойство, отколкото за нещо друго. Сигурен съм, че във вашите ръце всичко е под контрол.

Началникът замълча за миг, после каза:

— Затова ли и онзи дойде сутринта?

Беше ред на Куин да се поколебае.

— Не зная за кого говорите.

Началникът на полицията отвори средното чекмедже на бюрото, извади визитка и я прочете на глас:

— Нейтан С. Дрискол. Управление за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.

— Мога ли да я видя?

Началникът вдигна рамене, подаде му я и каза:

— Не съм работил и с хора от АТО.

Визитната картичка беше висококачествена, отпечатана на емитиран от правителството картон за визитки, с релефния символ на АТО от едната страна.

— Не го познавам — каза Куин. — Но може да е тук по същата причина като мен. Ако моят човек във Вашингтон е бил много отчаян, сигурно е поискал услуги от колкото може повече места. — Върна визитката на Джонсън. — По кое време дойде?

— Тръгна си преди няма и половин час — отвърна Джонсън.

Куин се насили да се усмихне.

— Неприятно ми е, че трябва да ви карам да разкажете всичко отначало, но се надявам да нямате нищо против?

Началникът поклати глава.

— Няма проблеми. Но както казах на агент Дрискол, няма какво толкова да се разказва. Беше си злополука. Това е.

— Така чух и аз. Но Андерсън, това е човекът в столицата, не е удовлетворен. Предполагам, че когато цялата ти информация идва от онова, което четеш във вестника, просто искаш да се увериш, че не пропускаш нещо.

— Ако получава информацията си от вестника, откъде знае, че загиналият е Тагарт?

— Добър въпрос — искрено отговори Куин. — Нямам представа.

Началникът, изглежда, започна да обмисля ситуацията.

— Може да е била сестрата.

— Сестрата? — повтори Куин.

— Сестрата на Тагарт — обясни началникът. — Тя е единственият човек, на когото съобщихме.

Куин кимна.

— Да, може би. Има ли нещо друго, което можете да ми кажете?

Началникът вдигна рамене, после каза:

— Не е кой знае колко.

— Всичко ще е от помощ.

Джонсън вдигна една тънка папка от купчината в десния ъгъл на бюрото, прелисти я, след това се усмихна нерешително на Куин.

— Както казах, не е много. Пожарът явно е започнал в дневната. От електрическата печка — или е забравена включена, или е дала на късо. Тагарт е бил в спалнята на горния етаж. Вероятно се е задушил от дима, преди да успее да излезе. Когато дошла пожарната, вече било твърде късно. Успели да изгасят пламъците, но вътре не било останало почти нищо.

— Как разпознахте тялото?

— Проверихме в агенцията, която дава вила Фарнам под наем, „Гус Вали ваканционни къщи под наем“. Когато е подписал договора за наемане, е оставил номер за спешни случаи. Така успяхме да се свържем със сестрата. Тя ни изпрати зъболекарския му картон. Получихме го на следващия ден. Зъбите му съвпадаха.

— А защо името му не е съобщено на пресата?

— Сестрата настоя. След като не беше тукашен, не видях никакъв проблем.

— Ще ми дадете ли телефона й?

— На сестрата? Вашият приятел не го ли знае? Имам предвид, щом са роднини?

— Вероятно. Но не ми го е дал.

Джонсън като че ли се позамисли, после отново прелисти папката, намери онова, което търсеше, надраска номера на един лист и го подаде на Куин.

— Няма какво повече да ви кажа. Беше злополука. Случват се такива неща.

— Имаше ли аутопсия?

Началникът кимна.

— Това е стандартната процедура.

— Кой я извърши? — попита Куин.

— Доктор Хорнър. В болницата Вали Сентръл.

— Нали нямате нищо против да говоря с него?

— Не — отговори началникът. — Макар че не мисля, че ще ви помогне повече от мен.

— Вероятно сте прав. Просто трябва да отметна задачите си.

Началникът взе друг лист и написа нещо на него. Подаде го на Куин. Беше адресът на болницата.

— Благодаря — каза Куин.

— Нещо друго? — попита Джонсън.

— Не мога да се сетя. — Куин стана и началникът също стана. — Бих искал да видя местопроизшествието, може ли? След като вече съм тук и така нататък.

— Заповядайте. Знаете ли къде е?

— Да.

— Обаче внимавайте. Официално все още е вероятно местопрестъпление, въпреки че точно сега приключваме нещата.