Брет Батълс: Изиграният

Тук лесно можеха да се изгубят неща, които дълго да си останат неоткрити. А ако си свършиш работата както трябва, щяха да си останат потулени завинаги.

Тъй като рядко приемаше работа толкова близо до дома си, не му се случваше често да използва този район. Разбира се, това не означаваше, че не го познава. Човек винаги трябва да е подготвен.

На трийсетина километра преди Рандсбърг имаше малко използван черен път, който водеше на югоизток. Куин се увери, че единствената кола наоколо е неговото беемве, отби от магистралата и намали заради неравния терен.

Пътува още половин час, докато стигне до подходящо място. Пътят минаваше покрай няколко хълма, преди да се спусне в дълбоко дере. Малко по-нататък като че ли изчезваше, сякаш мястото, към което е водил, е било пометено от някой пролетен порой и вече няма смисъл да продължава нататък.

Докато слезе от кабината, Нейт вече го беше настигнал с колата. Куин му направи знак да паркира зад камиона, след което заобиколи ремаркето и застана до вратата на контейнера.

В далечината слънцето наближаваше хоризонта. До падането на нощта оставаше по-малко от час.

Куин се пресегна, поколеба се за секунда и отвори широко двойната врата. Този път почти не забеляза вонята.

Зад него вратата на беемвето се отвори и затвори, след което се чуха приближаващи стъпки.

— Комбинезони, ръкавици и найлони — нареди Куин, без да се обръща.

— А бензин?

— Още не.

Докато Нейт се връщаше към колата, Куин влезе в контейнера и отиде при тялото. Не можеше да си представи какво е довело Марков дотам, че да свърши мъртъв в спедиторски контейнер. Вярно, навремето работеше в ЦРУ, но беше напуснал миналата зима — беше страшно отегчен от чиновническата работа в Лангли, която бе получил няколко месеца преди това.

„Какво се е случило?“ — безмълвно попита Куин мъртвия си приятел.

Единственият отговор бяха стъпките на Нейт отвън.

— Ето — каза чиракът му.

Куин отиде до вратата. Нейт стоеше на земята и само горната част на тялото му стърчеше над ръба на контейнера. Държеше комбинезон и ръкавици в едната си ръка.

Куин погледна още веднъж към Марков и започна да се преоблича.

Работеха бързо и ефективно. Нейт като никога сякаш предусещаше следващото нареждане на учителя си и така разговорът бе сведен до минимум.

Първо трябваше да се погрижат за Марков. Увиха тялото му в найлон и го поставиха върху капака на беемвето, като го завързаха с въже. После Нейт си сложи маска и с помощта на преносима пръскачка напръска вътрешността на контейнера с бензин.

— Куин? — обади се той. Беше приключил с половината контейнер, но бе спрял и се взираше в стената. — Видя ли това?

Куин също си сложи маска и отиде при чирака си. Когато очите му свикнаха със сумрака, различи ситни знаци по стената.

— Намери нещо за писане — нареди той.

Нейт излезе, а той коленичи, за да разгледа надписа по-добре. Вонята на бензин и смърт се просмукваше през маската. Насили се да не й обръща внимание и се съсредоточи върху драсканиците по стената.

Бяха неравни, сякаш писани от дете. „Или от някой, който пише в тъмното — помисли си той. — Някой без сили, някой, който умира.“

Когато Нейт се върна, Куин извади фенерчето и го включи. Лъчът освети мокрите от бензин стени. Насочи светлината към знаците.

Числа. Букви. Общо седемнадесет. Повторени два пъти.

— Прилича ми на регистрационен номер — каза Нейт. Имаше предвид номер на автомобил.

— Не е.

Знаците бяха изписани два пъти, но втората версия беше малко по-различна. Накрая, след кратък интервал, имаше още два знака.

Имаше ги само тук. Може би бяха част от цялата поредица, но просто са били забравени първия път. А може и да означаваха нещо съвсем друго.

Куин подаде фенерчето на Нейт, взе химикалката и записа знаците. Включи и последните два, но отделно от останалите, точно както бяха на стената. Не беше сигурен обаче дали първият знак е буквата L, или числото 1. И в двата случая не му говореше нищо.

— Това кръв ли е? — попита Нейт.

Куин кимна. Марков явно беше използвал единственото мастило, с което е разполагал.

— Добре — каза Куин и се изправи. — Довършвай. Нямаме много време.

Щом Куин излезе, Нейт напръска останалата част от контейнера, като пусна двойна доза гориво върху надписа. Преди да напръска и отвън, двамата освободиха ремаркето и Куин откара влекача до мястото, където пътят се спускаше в дерето.

Когато Нейт приключи и отвън, от петте галона бензин бяха останали не повече от три кварти 1. Чиракът откачи резервоара с горивото и го остави на земята, след което хвърли пръскачката и празните туби в контейнера.