Андрю Каплан - Вътрешна сигурност.Бягството на Kери

— Ще ми повярваш, Уалид Карим. Това е името ти, нали? — Макар да се опита да не го показва, тя видя, че бе изненадан от това, че тя знае името му.

— Аз съм Абу Амар — отвърна той.

— А какво ще правим с горкия Ясер Арафат, който си иска обратно своята куния ? — Тя направи саркастична гримаса. — Слушай, нещата ще минат много по-добре, ако бъдем откровени един с друг. Ти си Уалид Карим от племето Абу Риша и командир в Танзим Кайдат ал-Джихад фи Билад ал-Рафидаин, позната на нас, бедните американски неверници, като „Ал Кайда“ в Ирак. Идваш от Рамади, от Ал-Тейла’а ал-Шаркия, южно от реката, близо до болницата.

Карим се втренчи напрегнато в нея, едва си поемаше дъх и потрепваше с глава. На нея и Уарзер, който използва всичките си семейни и племенни връзки, им отне три трудни дни в нелегалност, през които се укриваха в къщата на чичото на Уарзер в Рамади, а Кери бе облечена цялата в абая, веждите ѝ боядисани в черно, носеше кафяви контактни лещи, като нито за миг не свали дегизировката си, за да научат истинското име на Карим и да намерят къщата, където семейството му живееше. След това тя посети семейството на Карим и взе със себе си Уарзер, който се преструваше, че е лежал в затвора „Абу Гариб“ заедно с Карим, за да могат да ѝ се доверят.

— Бях в къщата ти — рече тя. — Говорих с майка ти, Аасера. С жена ти, Шада. Държах децата ти, дъщеря ти Фара, момчето ти Габир, с тези ръце. — Кери вдигна ръце. С всяка дума виждаше колко ужасен бе той от това, че тя знае толкова много. — Синът ти Габир е красив, но твърде млад, за да разбере какво е да си шахид, мъченик. Липсва му баща му. Кажи само една дума и ти обещавам, че ще се прибереш и ще го прегърнеш лично след два часа.

— Лъжеш — отвърна той. Трепване. — И дори и да не лъжеш, бих предпочел да видя как ги убиваш, отколкото да ти помогна.

— Господ е велик. Никога не бих ги убила, я Уалид. Но ти ще го направиш — заяви тя.

Лицето му се изви от отвращение.

— Как можеш да говориш такива неща? Каква жена си ти?

— Спомни си хадита на Абу Иса. Опитвам се да спася семейството ти. — Тя прехапа устни. — Опитвам се да спася теб, садики.

— Не ме наричай така. Не сме приятели. Никога няма да сме приятели — отвърна той, а очите му бяха свирепи като тези на пророк от Стария завет.

— Не, но и двамата сме човешки същества. Ако не ми помогнеш, от „Танзим“ ще отрежат главите и на двете ти деца, а аз няма да успея го предотвратя, дано Аллах да не го позволи — рече тя и вдигна дясната си ръка.

— Братята ми никога няма…

— А какво ще направят с един предател, с един муртад? — тя изрече злобно думата „отстъпник“ право в лицето му, изкривено от ужас. — Какво ще направят със семейството му? С бедната му майка? С жена му и децата му?

— Няма да повярват — отсече той.

— Ще повярват. — Кимна тя. — Ще го направят, когато видят американските морски пехотинци да носят дарове, нови плоскоекранни телевизори и пари, да ремонтират и боядисват къщата. Когато накараме членове на племената Дулами и Абу риша да шепнат из Анбар как си помогнал на американците и дори как се замисляш да станеш християнин. Няма да искат да повярват, но ще видят даровете и закрилата от страна на американците и ще разберат. И тогава един ден американците внезапно ще си заминат. Тогава „Танзим“ ще дойдат, за да раздадат правосъдие.

— Ах, ти, курво — изнегодува той.

— А какво ще се случи с хадит на Пророка на Аллах в този ден? Иначе ти можеш да си тръгнеш свободен от това ужасно място днес. Иди си вкъщи, Уалид. Бъди съпруг на жена си и баща на Фара и Габир и никога не се притеснявай отново за пари и за безопасността си, докато си жив. Трябва да избереш — каза тя и погледна часовника си. — След малко си тръгвам — каквото решиш, това е, но няма да има връщане назад.

Дълго време той не проговори. Кери огледа голите стени и си помисли за нещата, които бяха извършени в тази стая. „Вероятно той също ги е вършил“, помисли си тя.

— Това е злодеяние — най-сетне изрече той и лицето му потрепна.

— В името на едно по-голямо добро. Ти режеш главите на невинни хора, Уалид. Не ми говори за злодеяние — възрази тя.

Той я погледна и присви очи.

— Няма невинни хора — заяви той. — Аз не съм. А ти?

Тя се поколеба, след което поклати отрицателно глава.

Главата му потрепна и той въздъхна.

— Какво искаш, жено?

Кери извади снимката на приятеля на Дима Мохамед Сидики, известен още като Абу Убайда, от джоба си.