Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Заради шума, но това едва ли е решило проблемите им.

— В смисъл?

— Изстрелите посред нощ могат да привлекат вниманието, дори и когато са произведени в мазе. Освен това е трябвало да контролират и другите пленници. Чуели ли са изстрели, те са щели да изпаднат в паника, да започнат да крещят и да се опитат да избягат, знаейки, че идва техният ред.

Мънро щракна с пръсти и се наведе над металното куфарче за веществени доказателства, което беше донесъл със себе си. Извади няколко прозрачни найлонови пликчета, надписани и запечатани.

— Това, което казваш, вероятно ще обясни местата, на които открих тези неща — рече той.

— Разкажи ми — кимна Пулър, поемайки пликчетата едно по едно.

— Извадих този сивкав мъх от лявото ухо на момичето — започна младежът. — А белият конец открих в устата на момчето. Намерих още един такъв, закачен за левия кътник на майката.

Коул се наведе над рамото на агента и се втренчи в пликчетата.

— Бял конец в устата? — подхвърли Пулър. — Вероятно от парцала, с който са я запушили.

— А онова нещо в ухото? — попита Коул.

— Според мен е мъх от тапа, като онези в слушалките на айпод или емпетройка — обади се Мънро.

— Пускали са им музика, за да не чуват изстрелите — кимна Пулър.

— Доста гадно — рече Мънро.

— Но не обяснява употребата на пушка. Трясъкът от подобно оръжие лесно може да стигне до ушите на съседите.

Коул стана, пристъпи към прозореца и надникна навън. После рязко се обърна.

— Трясък, казваш…

— Да. И какво?

— „Трент Експлорейшън“ — обяви тя. — Може би са взривявали в неделя вечер, а кариерата е само на три километра оттук.

Пулър я гледаше втренчено.

— Добре, ясно — промърмори той. — Но дали тези взривове са били достатъчно силни, за да заглушат пушечните изстрели в съседната къща?

— Да, при положение че са били произведени в мазето. Ако живееш достатъчно близо до кариерата, взривовете буквално те карат да подскачаш в леглото.

— Каза, че може би са взривявали. Но не си сигурна, така ли?

— Не съм. Самата аз живея доста далеч от тук. Но „Трент“ е единствената компания, която действа в района.

— Чакай, чакай — обади се Мънро. — През онази нощ бях навън до късно заедно с приятелката си. На около три километра от тук, но в обратна посока. Въпреки това чух взривовете.

— Спомняш ли си по кое време? — бързо попита Пулър.

— Между полунощ и един часа — отвърна след кратък размисъл младежът.

— Това отговаря на предполагаемия час на смъртта. Но остава въпросът защо са застреляли само родителите, а не и децата — каза Пулър. — И защо не са убили всички с груба сила, вместо да се тревожат дали някой няма да чуе изстрелите.

Нито Коул, нито Мънро имаха отговор на тези въпроси.

— Разполагаш ли с отпечатъци на родителите на съпругата? — попита след известно време Пулър, обръщайки се към младия криминолог.

— Да. Свърших тази работа рано сутринта, още преди огледа на колата.

— Не си им казал какво е станало, нали? — тревожно го погледна Коул.

— Ами не. Старицата е прекарала удар и беше в безсъзнание. Просто й снех отпечатъците. Съпругът й ту включва, ту изключва. Наложи се да прибегна до игрички, докато снема и неговите.

— Деменция? — попита Пулър и Коул кимна. — Но има моменти на просветление?

— Понякога — обади се Коул. — Мислиш, че може да ни бъде полезен?

— Вероятно знае нещо, ако убиецът е местен — каза Пулър. — Според мен възможностите са следните: Първо, тези хора са били убити заради службата на полковник Рейнолдс в АВР. Второ, заради нещо, свързано със съпругата му. Трето, заради нещо около децата. Четвърто, заради нещо, свързано с родителите на съпругата, и, пето, заради нещо, за което все още нямаме представа.

— Може би става въпрос за случаен грабеж — подхвърли Мънро.

— Няма как — поклати глава Пулър. — Оставили са недокоснати последен модел лексус, мощен лаптоп и дори брачната халка на съпругата. Не липсват никакви ценни вещи. А и случайни грабители едва ли ще си направят труда да разпитват жертвите си.

— Родителите на съпругата със сигурност нямат врагове, а тя и децата са идвали тук само през лятото и едва ли са имали време да си създадат такива — каза Коул. — Следователно остава само полковник Рейнолдс.

— Може би си права, но ние сме длъжни да проверим всичко — отбеляза Пулър. — Открихте ли други отпечатъци?

— Да. На пощальона и на една жена от старческия дом върху вратата на хладилника. Идвала е да помага, докато мисис Халвърсън е била сама тук. Плюс отпечатъци от двамата парамедици, които са пристигнали с линейката, след като тя е получила удар.