Джеффри Дивер - Сенчеста зона

Жената от другата страна на телефона работеше в по-модерна структура (Райм трябваше да го признае) на Калифорнийското бюро по разследвания в Монтерей, на разстояние пет хиляди километра от тях. Агент Катрин Данс бе работила с Райм и Сакс преди няколко години по един случай, свързан със същия човек, когото сега искаха да пипнат. Той се казваше Ричард Логан, поне се надяваха това да е истинското му име. Въпреки че когато Линкълн мислеше за него, използваше главно прякора му: Часовникаря.

Логан беше професионалист, планираше ударите си с прецизността и страстта, с която се посвещаваше на хобито си — изработването на часовници. Райм се бе сблъсквал няколко пъти с убиеца; бе успял да осуети един от плановете му, друг не можа. Равносметката не беше в негова полза — щом Часовникаря беше на свобода, значи губещият беше той.

Райм облегна глава назад и си представи Логан по време на разпита в полицията при последния случай. Слаб и висок, с тъмна, по момчешки буйна коса, по очите му личеше, че се забавлява, докато отговаряше на въпросите, нищо в лицето му не издаваше планираното от него масово убийство. Спокойствието изглежда беше в природата му и именно това според Райм беше най-обезпокояващото в характера на този тип. Емоциите водят до небрежност и грешки, а какъвто и да беше Ричард Логан, никой не можеше да го нарече емоционален.

Логан ставаше за крадец, мошеник и търговец на оръжие, но най-често го наемаха за убийства на ключови свидетели, предатели, политици или важни фигури в корпоративния бизнес. Последните сведения сочеха, че е нает да убие човек някъде в Мексико. Райм се бе обадил на Данс, тя имаше много контакти на юг и преди няколко години самата тя за малко не бе станала жертва на Часовникаря. Предвид това тя настоя да представлява американския народ в операцията по залавянето и екстрадирането на убиеца, като работеше в сътрудничество с един агент от федералната полиция в Мексико — млад, усърден офицер на име Артуро Диас.

Рано тази сутрин бяха научили, че днес Часовникаря ще пристигне със самолет в Мексико Сити. Данс се бе обадила на Диас и той бе изпратил няколко момчета на аерогарата, за да го посрещнат. Но от последните сведения на мексиканеца се разбра, че са закъснели.

— Готови ли сте за видеото? — попита Данс.

— Давай.

Райм помръдна един от малкото си подвижни пръсти и инвалидният стол се премести по-близо до монитора. Криминологът имаше четвърта степен на квадриплегия и беше парализиран от раменете надолу.

На един от четирите монитора с плазмени екрани в лабораторията се появи летище. Площадката беше осеяна с боклуци — празни кутии от кола и бира, картонени чаши и всякакви опаковки. В кадъра се появи малък частен самолет и спря, капакът отзад се отвори и оттам излезе мъж със сак в ръка.

— Това е той — каза тихо Данс.

— Не виждам добре — присви очи Райм.

— Със сигурност е Логан — увери го тя. — Ще помоля да увеличат картината, след минутка ще го видиш.

Мъжът се протегна, после огледа наоколо. Метна сака на рамо, приведе се напред и прибяга до някаква барака отстрани на пистата. Минути по-късно се появи човек с работно облекло. Носеше пакет с размера на голяма кутия за обувки. Логан го поздрави и размени кутията за пощенски плик. Работникът се огледа и бързо се отдалечи. Не след дълго се появи камион, приближи се и спря. Логан се качи отзад. Камионът изчезна от кадър.

— А самолетът? — попита Райм.

— Продължи за Южна Америка, чартърен полет. Пилотът и помощникът му се кълнат, че не знаят да е имало пътник на борда. Естествено лъжат. Но нямаме правомощия и не можем да ги разпитаме.

— А работникът? — попита Сакс.

— Федералната полиция го отведе. Оказа се, че току-що е започнал работа с минимална надница. Твърди, че някакъв непознат го попитал дали иска да спечели няколкостотин американски долара, за да достави кутията по предназначение. Парите бяха в плика. Взети са отпечатъци от него и от банкнотите.

— Какво е имало в кутията.

— Задържаният се кълне, че няма представа, но и той лъже. Изгледах записа от разпита. В момента го разпитват нашите хора от Агенцията по наркотиците. Исках да се опитам да измъкна някаква информация от него, но ще ми трябва цяла вечност, докато получа разрешително.

Райм и Сакс се спогледаха. „Да се опитам“ беше доста скромно от страна на Данс. Тя беше специалист по езика на тялото и една от най-добрите в цялата страна в изкуството на разпита. Но сложните юридически отношения между двата щата бяха такива, че трябваше да напише няколко килограма молби и декларации, за да влезе в Мексико и да проведе официален разпит, докато Отделът за борба с наркотиците вече беше на място.