Джеффри Дивер - Сенчеста зона

Но това беше предвидено в системата и индикаторите за напрежението все още светеха в зелено.

Въпросът, който тревожеше диспечера, беше защо прекъсвачите на веригата в МХ-12 бяха изключили. Най-честата причина беше или ниско потребление на електроенергия, или рязкото му покачване в пиковите часове — рано сутрин, рано вечер или когато температурите се покачат и домакинствата включат климатиците.

Но нищо от това не съвпадаше с часа 11:20:20:003 сутринта в този приятен априлски ден.

— Изпрати електротехник в МХ-12. Някой от кабелите вероятно е дал накъсо. Или се е скапал…

В този момент на екрана се появи втори светлинен надпис.

Внимание! Авария.

НЮ-18 — извън строя.

Още една подстанция, тази близо до Пъремъс, Ню Джърси, беше изключила. Онази, която бе поела работата на МХ-12.

Диспечерът издаде звук — нещо средно между смях и кашляне. На лицето му се появи объркване.

— Какво става, по дяволите? Натоварването е в рамките на нормалното.

— Сензорите и индикаторите работят нормално — обади се един техник.

— Проблеми в контролния компютър? — попита диспечерът.

Електрическата мрежа на „Алгонкуин“ се управляваше от сложна програма за диспечерски контрол и управление на огромни Юникс компютри. Легендарното затъмнение в Североизточна Америка през 2003, най-голямото в историята на страната, беше предизвикано отчасти от софтуерни грешки. Днес системите не биха позволили да се случи отново подобно бедствие, но това не означаваше, че е невъзможно някой от компютрите да излезе от строя.

— Не знам — отвърна замислено един от помощниците му, — но трябва да е нещо такова. Диагностиците твърдят, че няма проблеми с проводниците и комутациите.

Диспечерът се взря в екрана на монитора в очакване на следващата логична стъпка: да ги информират коя подстанция — или подстанции — ще се включи, за да запълни дупката след изключването на НЮ-18.

Но такова съобщение не се появи.

Трите подстанции в Манхатън — 17, 10 и 13, продължаваха да подават електроенергия към двата засегнати района в града, които иначе щяха да потънат в мрак. Програмата за управление не действаше според очакваното: не достави ток от други подстанции, за да помогне. Сега количеството енергия към и от всяка от тези три подстанции растеше драматично.

Диспечерът потърка брадата си и след няколко минути чакане да се появи името на подпомагащата подстанция, се обърна към старшия си помощник:

— Прехвърлете ръчно запаси от НЮ-14 в източната част на МХ-12.

— Разбрано, сър.

След миг изчакване диспечерът извика:

— Веднага.

— Хм. Опитвам се.

— Опитваш се? Какво искаш да кажеш с това „опитвам се“? Задачата изисква няколко удара по клавишите.

— Системата не отговаря.

— Невъзможно!

Диспечерът направи няколко крачки до компютъра на операторите и бързо написа командите, които не би сгрешил дори и насън.

Нищо.

Индикаторите за напрежение бяха на края на зеленото. Жълтото вече присветваше.

— Лоша работа — измърмори някой. — Имаме сериозен проблем.

Диспечерът изтича до бюрото си и седна пред компютъра. Гранолата и чашата с гръцките атлети паднаха на пода, но той не им обърна внимание.

И ето че още една плочка от доминото падна. Трета червена точка, като лазерен лъч от автоматично оръжие, запулсира на екрана и компютърът докладва с безстрастния си глас:

Авария.

МХ-17 изключи.

— Не, не и още една! — прошепна някой.

И както преди, нито една подстанция не се включи, за да задоволи огромната нужда на нюйоркчани от електричество. Сега две подстанции вършеха работата на пет. Температурата на електрическите проводници, влизащи и излизащи от тези подстанции, започна да се покачва и показателят за нивото на напрежението навлезе в жълтата зона.

МХ-12 изключи. НЮ-18 изключи. МХ-17 изключи. Пренасочете районите към МХ-10 и МХ-13.

Диспечерът извика:

— Прехвърлете повече енергия в онези райони! Не ме интересува как, но го направете.

Една жена от съседния контролер се обади първа:

— Имам четирийсет хиляди мегавата от захранващата линия за Бронкс.

Четирийсет хиляди мегавата не бяха много и беше сериозно предизвикателство да ги придвижиш през захранващите кабели, предвидени поне за три пъти по-високо напрежение.

Друг оператор съумя да отклони малко енергия от Кънектикът.

Индикаторите продължаваха да се движат нагоре, но вече много по-бавно.

Може би щяха да овладеят положението.

— Още!

Но жената, успяла да открадне електричество от Бронкс, сподавено изрече: