Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Старци, страхливи и истерични като жени — това бяха те. Властта в Русия прекалено дълго се задържа в ръцете на старци с мекушав характер. Крайно време е управлението на тази страна да бъде оставено на нас! Колко пъти беше казвал тези думи на жена си?

Карпов никога не би се съюзил с човек като Лантин. Просто не го уважаваше достатъчно. Виж му ръцете, помисли си той, докато си сипваше водка. Меки като на жена. Цял живот е бил зад бюро в разни прашни кабинети. Какво знае за живота на бойния командир? За истинското сражение? Случвало ли му се е да убива? Не, никога! Без съмнение ще напълни гащите при вида на кръвта, изцъклените очи и вонята на смъртта… Но само той има властта да задейства последната фаза на операция „Лунен камък“. Той и никой друг… Тръсна глава и промърмори:

— Надявам се, че си доволен от последните щрихи на „Лунен камък“…

Лантин продължаваше да гледа минералната си вода с умиление, сякаш в чашата му се поклащаше еликсирът на живота.

— Не ти ли казах? — вдигна глава той. — Извинявай, пропуснал съм… Аз и моите колеги сме дълбоко впечатлени от хаоса в Юнанската провинция Малипо, предизвикан от виетнамската армия. Какви бяха загубите на китайците?

— Трудно е да се каже — поклати глава Карпов. — Виетнамците изпълняват отлично поставените задачи, но са склонни да преувеличават както своите постижения, така и загубите на противника. Мисля, че това може да им бъде простено…

— Когато става въпрос за войници и бойни операции, нищо не може да бъде простено — отсече Лантин и остави чашата си на покривката. — Аз се съгласих с тази фаза на „Лунен камък“, защото виждах последиците от нея. Използването на виетнамската армия за нахлуване в някои стратегически гранични райони на Китай е едно, бих казал, елегантно хрумване от наша страна… Лесно е да използваме Таш за своите пропагандни цели. — Имаше предвид виетнамския външен министър Нгуен Ко Таш. — Особено когато става въпрос за китайската агресия в провинциите Малипо и Ха Тюен. Достъпът на чужденци до този район е забранен, следователно независимата информация е изключена. Нашата дума срещу тяхната е проверена от времето тактика, която би трябвало да използваме пълноценно и докрай…

— Едновременно с това обаче неблагонадеждността на виетнамците може да се окаже фатална за програмата „Лунен камък“. Ние не можем да си позволим дезертьорство и недоволство, затова очаквам да изпратиш навреме своите палачи там. Така ще бъдем сигурни, че няма да имаме проблеми с разни бунтовници и дисиденти.

При думата „палачи“ Карпов се намръщи. Ето една от причините, поради които презираше човека насреща си. Борави с термини, от които няма понятие. Понечи да отговори, но в този момент поднесоха храната. Наложи се да изчака отново да останат сами.

— За виетнамците можеш да бъдеш спокоен — започна той. — Аз…

Лантин рязко вдигна глава.

— Искам да си изясним една малка подробност — прекъсна го той. — Аз изобщо не се безпокоя за виетнамците, а дори и за самата операция „Лунен камък“. Това са твои грижи и ще бъдат такива докрай!

— Исках да кажа, че имам свои наблюдатели във всяка бойна част на виетнамците, която взема участие в операцията — продължи невъзмутимо Карпов. — Моите агенти имат категорични инструкции по отношение на евентуалните дисиденти. Отстраняването им… — той нарочно наблегна на тази дума — трябва да става публично и незабавно!

— Предполагам, че тази вулгарна проява на сила е предназначена и за местното население…

Карпов продължително го изгледа. Мислеше за свистящите във въздуха мини, за дъжда от куршуми и снаряди, които само преди два часа бяха сравнили със земята две населени места, унищожавайки стотици мъже, жени и деца. Мислеше за обезобразените войници, които се давят в локвите на собствената си кръв, убитите деца и бременните жени. После сравни всичко това с мазния тип, който се наслаждаваше на вечерята си срещу него. Омразата заби дългите си нокти в сърцето му.

— До този момент няма никакви инциденти — успя да се овладее той.

— Отлично — кимна Лантин, зает с опразването на чинията си. — Искам така да бъде до края. — Лицето му беше зачервено, сякаш току-що беше привършил с бурен сексуален акт. — Искаш ли десерт? Тук правят доста интересни неща…

Карпов, който почти не беше хапнал, любезно отказа. Питаше се дали да изпрати един от своите екипи в апартамента на Лантин и още тази нощ да приключи с него веднъж завинаги. Въздъхна и поклати глава. Това беше невъзможно, поне на този етап. Без Лантин операция „Лунен камък“ положително ще претърпи провал.