Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Може би точно това е била целта на внушението.

— Дезинформация? — вдигна глава Донован. — Но това означава, че руснаците…

— Точно така! — отвърна Беридиън и стовари юмрук върху бюрото си. — Този айсберг започва да придобива форма и очертания, Роджър. И колкото по-ясно ги виждаме, толкова по-сигурни сме за произхода му…

— Карпов?

— Предположението ти е логично, но погрешно — Беридиън очевидно изпитваше удоволствие от мига. Донован отдавна подозираше, че подобни мигове са солта и пиперът на живота му. Не му харесваше, че няма друг избор, освен да се примири. — Все още не си научил всичките мръсни трикове, до които прибягва бюрократичната върхушка в КГБ. Дипломатическият ти мандат в Париж може и да е бил полезен при други международни ситуации, но не е допринесъл с нищо за познанията ти относно КГБ.

Красноречието на Беридиън, обикновено придружено от авторитетната басова интонация, беше до болка познато на Донован, но президентът страшно много го харесваше. Той беше толкова впечатлен от него, че често споделяше с приближените си сътрудници своето убеждение: Беридиън може да продаде всичко на всеки, при това когато си пожелае. Дори на членовете на различните сенатски подкомисии, които обикновено бяха настроени враждебно към специалните пълномощници на президента.

Донован обаче живееше всеки ден с този човек и скоро разбра, че красноречието му не е нищо друго, освен прикритие за един изключително пъргав ум, който е способен на светкавична оценка на всякакви ситуации и извличането на максимална полза от тях.

— Не — продължи с поклащане на глава Беридиън. — Ничиреншу е прекалено елегантен, Карпов едва ли е способен на подобно творение. — Взе един кристален бухал от масата, затопли го в дланта си, после го остави. — По всичко личи, че Ничиреншу не е убиец на свободна практика, а агент на умен и предпазлив резидент. След като прецених качествата на много противници, аз постепенно стигнах до убеждението, че този резидент е генерал Даниела Воркута. Преди да застане начело на КВР, този отдел беше напълно неефективен, но днес ние трябва да се борим със зъби и нокти, за да постигнем дори незначителен успех срещу неговите агенти — тръсна глава, сякаш току-що беше открил важна истина, и добави: — Подозирам, че генерал Воркута е успяла да потопи един айсберг под краката ни и сега бавно го насочва към повърхността.

Донован хвърли поглед на часовника си и отбеляза:

— Мисля, че е време за седмичната проверка на физическото ти състояние. Можем да говорим и по пътя, така ще спестим време…

Излязоха от кабинета и тръгнаха по дълъг коридор с боядисани в пясъчен цвят стени. По него нямаше никакви врати, в дъното чакаше метална клетка на малък асансьор. Вратата се отвори едва след като Донован залепи длан за сензорния панел до нея. Вътре имаше само два бутона. Беридиън натисна долния и машината започна да се спуска.

Излязоха от кабината шест етажа по-долу, озовавайки се в стерилно бели помещения, едно от които беше свръхмодерна операционна зала, оборудвана по последна дума на техниката, включително лазерни скалпели, камери за крионеза и патологична лаборатория.

Дежурният агент пое пластмасовите им карти и ги пъхна в процепа на компютърен терминал. После кимна с глава и равнодушно ги пропусна в хладната приемна, в която имаше маса за прегледи, никелирана количка на колелца, отрупана с колби и епруветки, върху които бяха залепени етикети с непонятни за простосмъртните наименования, малък умивалник и кофа за отпадъци с педал. На стената до закачалката беше окачена таблица за проверка на зрението.

Посрещна ги млада сестра в ослепително бяла престилка.

— Точно навреме, господин Беридиън — похвали го тя, сякаш беше послушно дете. — Докторката ви очаква.

— Тя винаги ме очаква — промърмори Беридиън, извъртя се към Донован и полугласно добави: — Гадина!

— Казахте ли нещо, господин Беридиън? — невинно го изгледа сестрата, сякаш не беше чула нищо.

Беридиън я изчака да излезе с презрителен израз на лицето, после отново се извърна към помощника си:

— След като вече знаем кой е резидент на Ничиреншу, задачата по неговото ликвидиране се превръща в задача от първостепенно значение.

— Но как ще я осъществим? В това отношение голямата ни надежда беше Мейрък и никой друг!

— Беше — кимна Беридиън. — До инцидента при река Сумчун. Започвам да подозирам, че след него той е половин човек.

— Хората му са били изклани, по всяка вероятност от Ничиреншу. Но рапортът му беше толкова непълен, че това би трябвало да бъде сигнал за нас… И още тогава да помислим за подмяната му.