Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Набутаха го в къщата забързано, сякаш закъсняваше за важна среща. Коридорът беше тесен, облепен в сиви и бели тапети. Преминаха покрай няколко фузуми от оризова хартия, но всички бяха затворени.

Пред прага на една стая в дъното го принудиха да се събуе. Прекрачи прага и установи, че се намира в помещение с шест татамита. Стените бяха боядисани в традиционния цвят на изпечена глина, таванът беше покрит с тънки кедрови дъсчици. На стената вдясно имаше „токонома“ — ритуална ниша. Средата й беше запълнена с леко издигната платформа, върху която беше поставена изящна керамична ваза с една-единствена свежа лилия. Зад нея беше окачен традиционният плакат от зебло, на който с калиграфски шрифт пишеше:

Където плющят генералските знамена, там е неговата армия; където сочи генералът, натам напредва тя. А когато генералът наказва за престъпления, армията се подчинява. Така се печелят сраженията.

Джейк неволно се запита дали ще се срещне с генерала.

Вляво се отвори врата от оризова хартия, в стаята влезе единият от онези, които го бяха прибрали от хотела. Задържа вратата отворена и зад него се появи още един мъж. Крачеше енергично, от фигурата му лъхаше авторитет. Застана пред Джейк с леко разкрачени крака, присъстващите изведнъж изпитаха чувството, че се намират в съдебна зала.

Джейк се зае да го изучава. Широки рамене, тесен кръст, издути гърди и бичи врат, над който властвайте кръгла, остригана почти до голо глава. Ушите бяха малки и прилепнали, очите — ярки и блестящи под изненадващо гъстите вежди. Устата беше широка и почти напълно лишена от устни.

Беше облечен в тъмен костюм с европейска кройка, вратовръзка на червени райета и бледорозова риза. Единственото украшение на изисканото облекло беше малка златна игла на ревера. Едва след като мъжът вдигна ръка, Джейк видя и тежкия златен пръстен във форма на дракон върху безименния пръст.

— Името ми е Микио Комото — започна без увертюри мъжът. — Саракинът, от когото сте взел пари на заем, работи за мен. Намирате ме в твърде неподходящ момент, господин Ричардсън. Поначало не разполагам с време за хора като вас — размаха паспорта на Джейк във въздуха и продължи: — Какво да правя с вас? Молите за услуга, а после проявявате невъзпитанието да не се издължите. Вие, комарджиите, всички си приличате. Очите ви винаги са по-големи от стомасите! — тук той прибегна до думичката „хара“, която означаваше както стомах, така и една особена душевна уравновесеност, която е на голяма почит у японците.

Сърцето на Джейк ускори ритъма си. Предположението му се оказа точно и именно това беше човекът, заради когото беше прелетял океана.

— Оябун — промълви той и се поклони дълбоко, според традициите на Якудза. — Ще ми позволите ли да се извиня пред вас и вашия саракин по подобаващ начин?

Микио Комото не отговори нищо и Джейк пристъпи крачка напред. Боецът до вратата се наежи, но оябунът го спря с повелителен жест. Черните му очи бяха забити, в лицето на Джейк, изражението му беше такова, сякаш фиксира гущер върху напечена скала.

Джейк бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади портфейла. Бавно преброи банкнотите, които покриваха не само заема от предишната нощ, но и огромната лихва. После прибави към тях още сто хиляди йени и положи купчината в краката на Комото.

— Съжалявам за неудобството, което ви причиних, оябун — склони глава той. — Надявам се, че ще бъда извинен, а допълнителната сума, която прибавих към дълга си, ще бъде достатъчна компенсация за отнетото време.

Комото направи знак на своя човек да прибере парите, после процеди:

— Тоши-сан, изпрати този „итеки“!

Пусна паспорта на мястото, върху което допреди миг стояха парите, и се обърна да си върви.

— Аз зная кой сте, оябун — обади се Джейк. — И ви моля да поговорим по един важен въпрос.

Комото леко се извърна.

— Нима мислите, че ще ме впечатлите с познанията си по родния ми език? — презрително се усмихна той. — Или пък с това, че познавате част от нашите ритуали? Вие сте „итеки“. Варварин. А аз не разговарям с варвари. Просто вземам парите на онези от тях, които са слаби като вас!

— Оябун, дойдох тук заради Ничиреншу.

— Не познавам никакъв Ничиреншу.

— Кей Кисан беше оябун на Якудза. Вие също. Клановете ви се намират в остро съперничество заради Тошима-ку. Няма ли да е по-добре, ако ме изслушате?

Очите на Микио Комото опасно проблеснаха, Джейк почти физически усети как кипва. Когато проговори отново, гласът му беше толкова леден, че можеше да замрази цялата стая: