Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Хубавичко гледай! Една крачка напред и ще видиш как мозъкът й се разпилява по пристана!

Симбал и Гато де Роза замълчаха.

Бенет се изсмя, тлъстото му лице подигравателно се разкриви:

— Ех, ако можех да ви направя един видеозапис! Двойка тъпи бойскаути, ха-ха! Господи Исусе, какви глупаци!

— Пусни я, Еди — обади се Кубинеца. — Тя е една фуста и нищо повече. Няма да я нараниш…

— По-добре се помоли на Бога за това, мръснико! — озъби се Бенет.

— Не мога да разбера какво си намислил, Еди — въздъхна Кубинеца.

— Аз пък мога — обади се Симбал. — Тоя тип просто се е надрусал!

— Внимавай какви ги дрънкаш, скаут! — изръмжа Бенет и дулото на магнума потъна в слепоочието на Мария. — Кво си мислите, че няма да й видя сметката, а? Нещастни тъпаци! Пратиха ме в Ню Йорк да погодя един малък номер на Алън Тюн, сигурно вече сте чули за него… Всички тъпаци са чули за него! И точно в това е смисълът…

— Какво правиш, да те вземат мътните?! — напрегнато просъска Кубинеца. — Нали те предупредих?

Симбал си даде сметка, че сега най-важното е да излязат от задънената улица. Случаят е доста по-различен от вземането на заложници, когато времето почти винаги е на страната на онези, които умеят да чакат… Сега ситуацията е експлозивна, трябва да се действа бързо и решително, въпреки риска. Ще спечели онзи, който мисли по-бързо. Закова поглед в блестящите очи на Мария и с изненада установи, че в тях няма нито паника, нито страх. Това е хубаво, може би ще се окаже решаващо за победата…

— Знаеш ли на какво ми приличаш, Бенет? — нарочно повиши глас той. — На бездомно псе!

— Мартин! — леко се извърна Бенет. — Какви ги дрънка тоя?

— Така е, приятел — продължи Симбал. — Ти нямаш дом, никой не те иска!

— Ти си се побъркал, бе глупак!

Но Симбал вече беше събудил любопитството му.

— Знаеш ли, че си включен в списъка на покойниците?

— Майната й на АН! — изсмя се подигравателно Бенет. — Отдавна съм си намерил нов дом, далеч по-добър от предишния! Правя толкова мангизи, колкото нещастници като теб не могат да спечелят и за сто години!

— Тук съм, за да сложа край на мъките ти, Бенет.

— Знам, нали си екзекуторът на фирмата…

— Не ме разбра правилно, Бенет — спокойно продължи Симбал. — В момента изпълнявам платена поръчка на „Дикуи“.

— Какво?!

Всичко зависи от времето за реагиране. При нормални обстоятелства човек разчита единствено на подготовката си и горещо се надява тя да е по-добра от тази на противника. Но има моменти, при които този начин на мислене е крайно недостатъчен и човек се нуждае от нещо повече.

Симбал от опит знаеше, че в такива моменти предимство може да се случи единствено чрез изненадата. Тялото на противника инстинктивно реагира на движението, следователно движението трябва да отпадне. Целта е умът. Умът на противника трябва да бъде замразен за онзи безкрайно кратък отрязък от време, в който импулсите на мозъка не стигат до мускулите и в който получаваш решителното предимство.

Симбал още не беше довършил изречението си, когато тялото му полетя напред. Един скок, втори, трети… Сега е твой ред, мръснико! Главата му се заби в корема на бедната Мария, похитител и заложница едновременно отлетяха назад. Тримата се стовариха на палубата почти едновременно. Симбал не успя да щракне белезниците си около месестата китка на Бенет, в следващия миг острият връх на каубойски ботуш го улучи във веждата. Магнумът изгърмя, гърдите на Мария сякаш експлодираха.

Бенет се окопити пръв, дулото на магнума потъна в носа на Симбал. Лицето му изтръпна, не можеше да си поеме дъх.

Вече се биеше по инстинкт. Вцепенен от ужас за живота си, организмът му насочи цялата си енергия към револвера на Бенет. Регистрирал последиците от контакта на куршума с тъп връх с човешката плът, той не искаше да има нищо общо с грозно зейналото дуло, единственият му стремеж беше да го отклони някъде встрани.

Останал сам на кея, Кубинеца бързо измъкна пистолета си. Виждаше тялото на Мария, но не можеше да прецени колко сериозно е ранена. Изстрелът го спря, не смееше да скочи на борда на „цигарата“, не смееше и да стреля в преплетените тела…

Удар с коляно в слабините накара Бенет да изпусне ръкохватката на магнума. Симбал вдигна ръка и слепешком нанесе саблен удар с окървавения ръб на дланта си. Наведе се към револвера, но той се изплъзна от мокрите му пръсти и цопна зад борда.

Бенет се възползва от позата му по най-добрия възможен начин. Сплете пръстите на двете си ръце в огромен юмрук и го стовари като чук върху незащитената шия на Симбал. Това беше краят. Абсорбирал прекалено силни удари без никакво време за опомняне, Симбал се преви на две и бавно падна на мокрите дъски. Бенет му нанесе два съкрушителни ритника, отвори някакво чекмедже на командното табло и измъкна мини автомат „Мак-10“. Насочи го към Кубинеца, който, доловил плясъка на пистолета във водата, се беше втурнал напред.