Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Мисля, че всяка минута се ражда по един глупак — отвърна Блис.

Настъпи кратка, натежала от напрежение тишина, после Фунг Скелета избухна в оглушителен смях. Капитанът на лодката стреснато вдигна глава от картата пред себе си, видя, че всичко е наред, и отново се залови за работа.

— Едно време мислех, че глупаци са само „лох фаан“ — противните „чуждестранни дяволи“. — Пръстите му завъртяха опала, гладките му стени проблеснаха с ослепителни алени пламъчета. — Разбира се, сега вече не мисля така. Просто защото остарях и помъдрях…

— Отговорът на въпроса ти е положителен… Да, действително познавам младата жена, от която е взел камъка Джейк… Този камък е мой. Тя го получи при… хм… нека ги наречем деликатни обстоятелства…

— Надявам се, че го е заслужила — отвърна Блис.

Фунг Скелета се усмихна.

— Никоя жена не може да заслужи подобен камък. Ще ме разбереш, ако имаш някакво понятие от опали…

— Защо го е преследвала?

Фунг Скелета извърна глава към морето. Очите му по навик проследиха движението на полицейския катер.

— Може би по същата причина, поради която открадна този камък от мен…

Отговорът му прозвуча глухо и някак отдалеч.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя изгаряше от желание да го направи. Знаеше какво ще й се случи, но въпреки това не се отказваше. Не я убих, само защото Джейк ме изпревари…

— Тя не е била луда — поклати глава Блис. — Джейк несъмнено би забелязал това.

— Тогава трябва да имаш друго обяснение — извърна се да я погледне Фунг.

— Тя не е била глупачка — продължи Блис. — Напротив — била е достатъчно умна, за да накара Джейк да закъснее за срещата с баща си… С цел да разчисти пътя на хората, които убиха Ши Зи-лин…

Фунг Скелета отмести очи от лицето на Блис и ги насочи към блестящия камък в дланта си.

— Защо имам чувството, че знаеш защо ми открадна този камък? — тихо попита той.

— Имам известни предположения — призна Блис, потръпнала от могъщото въздействие на „да-хей“. — Според мен е знаела цената на този камък и е решила да рискува…

— Но е знаела и друго — че ще я намеря и ликвидирам — изтъкна Фунг.

— Значи е възнамерявала да напусне Хонконг…

— А Джейк й попречи…

— Да.

Очите на Фунг Скелета внимателно опипаха лицето на Блис. Даваше си сметка, че тази жена е изключително умна, но все още не можеше да определи докъде се простира този ум.

— Имам сведения, че се е виждала с друг мъж, докато… докато живееше в дома ми — тихо подхвърли той.

— Знаеш ли кой е той?

Фунг хвърли поглед на часовника си и отлепи гръб от парапета.

— Съжалявам, но ще закъснея за една среща, която не мога да пропусна… Искаш ли да се срещнем довечера за вечеря?

— Къде?

— Обикновено ходя в „Стар хаус“, знаеш ли го?

— На Козуей Бейс? Да, зная го…

— В осем часа? — попита Фунг и направи знак на Малаеца.

Блис се запита дали ще има още полза от този мъж. Видя лицето му, прочете мислите в душата му — това стана още в първите минути, след като стъпи на палубата. Веднага усети похотта му, но друг избор май нямаше… Той е единствената връзка с тайнствената жена, която беше проследила Джейк.

— Добре — сви рамене тя. — В осем часа.

Бурята настигна Ки-лин малко след като прекоси южната граница. Това вероятно би станало по-рано, но тя реши да се придържа към съвета, който й даде на раздяла старият доктор от Джиао Жуан-ху: Не забравяй реките, които текат към морето… Избираше пътя си така, че да използва прикритието на големите дървета, издигащи се от двете страни на широката и мътна река, която прорязваше платото.

Сега, високо над морското равнище, Ки-лин вече беше сигурна, че е извън опасност. Намираше се сред дивите и непристъпни планини на Северна Бирма.

В царството на Шан, където нямаше закони, където дори китайските войници се страхуваха за своята сигурност.

Тук някъде се простираше Златният триъгълник — високото и непристъпно плато, където се съединяваха границите на Лаос, Бирма и Камбоджа, а също родната й провинция Юнан. Знаеше, че препитанието на местните хора е свързано единствено с опиума, или както го наричаха тук — „маковите сълзи“.

Десетилетия наред правителството на комунистически Китай правеше безуспешни опити да контролира нелегалната, но изключително доходоносна търговия с маково семе, същото вършеше и социалистическото правителство на Бирма. Но царството Шан беше отделна вселена. Тук живееха полудиви племена, ръководени от жестоки главатари, които поддържаха отлично екипирани и обучени армии. Скрити сред непристъпните планински върхове, те осигуряваха спокойствието на нелегалния бизнес.