Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Огромното помещение в краката им плашеше с необичайната си тишина. Човек трудно можеше да си представи Ханг Сен без обичайната трескава дейност на брокерите.

До слуха им достигна отчетливо потропване на обувки върху цимент.

— Вече е тук — въздъхна с облекчение Сойър. Трите клетви се обърна с лице към човека, който се приближаваше. Беше на средна възраст, без никакви отличителни белези, ако не се брои масивният нос, изкривен от многобройни счупвания.

— Какви новини носиш? — нетърпеливо се надигна от мястото си Сойър.

Трите клетви напълни една чаша с чай и я подаде на зет си. Той я пое с благодарност и я опразни на един дъх, без да обръща внимание на факта, че зеленикавата течност отдавна бе изстинала.

— Научих каквото трябва — обяви той. — Отне ми много време, приключих преди броени минути… Офисът беше задръстен от бумаги, наложи се да търся поръчките за изкупуване на „Интер-Ейша“ една по една…

— За кого купува „Тун Пин Ан“? — нетърпеливо го прекъсна Трите клетви.

— За сър Джон Блустоун — отвърна Кривият нос.

— Блустоун ли?! — подскочи като ужилен Сойър.

— Невъзможно — недоверчиво поклати глава Трите клетви. — Сигурно имаш грешка. Преди девет месеца подхвърлихме въдичката на „Файв стар пасифик“ и те започнаха да купуват като луди акции на „Пак Хан Мин“. Разполагаме с неопровержима информация, че финансовите им резерви са напълно изчерпани! Това е пряк резултат от действията на Ши Зи-лин, който хитро накара враговете си в Пекин да изкупят акциите на „Файв стар“… — поклати глава и добави: — Не, няма начин да е сър Джон… Той има прекалено големи дългове, за да си позволи подобна операция…

— Въпреки това е той — отвърна Кривият нос и извади купчина ксерокопия от вътрешния си джоб. — Можете да се уверите сами…

Двамата тайпани изчетоха документите и бързо разбраха, че Кривият нос казва истината.

— Но откъде е взел толкова пари? — удиви се Сойър.

— И аз си зададох същия въпрос — отвърна Кривият нос. — Позвъних на един мой човек в „Тийбъди & Смитърс“ и нещата започнаха да се изясняват. Между двете фирми действа създаден наскоро таен консорциум… Проверих нашите архиви и открих, че от доста време насам „Тун Пин Ан“ продава бавно ликвидни средства от името на точно определени хора. Предимно недвижими имоти, ето списъка им…

Трите клетви пое хартията, прочете имената и безмълвно я подаде на Сойър.

— Знаем ги до един — въздъхна той. — Приятели и делови партньори на Блустоун. Всички без изключение му дължат услуги. Значи нашият човек е тръгнал да си събира вересиите…

— Парите от всички продажби се влагат в акции на „Интер-Ейша“ — посочи Кривият нос. — Разполагам със съответните документи.

Трите клетви беше смаян.

— Джейк и Ши Зи-лин едва ли са допускали подобен развой на събитията — прошепна той.

— Край! — отчаяно промълви Сойър и механично смачка хартията в юмрука си. — Блустоун иска да получи контролния пакет на „Интер-Ейша“ и ние сме безсилни да му попречим. — Пръстите му побеляха от напрежение, юмрукът му се стовари върху масата. — По дяволите! Защо Джейк и Зи-лин ни лишиха от свобода на действие? Защо?!

Блис отнесе камъка при Маймуната. Фамилията му беше Чан, а първото му име никой не помнеше.

Магазинчето се намираше на Ят Фу Лейн в Кенеди таун, по прашните му лавици бяха струпани какви ли не вехтории. Иначе беше разделено на две — вляво се виждаше везна за измерване на билки и стрити на прах тигрови зъби (това беше аптека), а вдясно действаше истински цех за производство на килими.

Блис зърна младите момичета, още почти деца — които изпъваха тъканта на бамбукови рамки. Младежи с електрически машини за бродиране в ръце нанасяха предварително програмираните шарки от разноцветни конци, след което, готовата продукция се предлагаше на лековерните туристи „гуай-лох“ като „ръчна изработка“.

Чан заслужаваше прозвището си — лицето му наистина наподобяваше орангутан. То беше част от огромна глава, съвсем несъразмерна с дребното му тяло, встрани от което висяха дълги почти до земята ръце.

За разлика от повечето свои връстници, Блис изобщо не се впечатляваше от грозотата на Маймуната. Още като дете обичаше да се отбива в магазинчето-работилница, там винаги й беше интересно. Сега собственикът вече беше доста стар, от фигурата му се излъчваше характерното за всички възрастни китайци благородно достойнство.

Зарадва й се. Кожата около черните му като копчета очички се набръчка, върху странното му лице грейна широка усмивка. Наричаше я „тин гай-джай“ — малко жабче. Някога, преди много години, обичаше да я води на едно малко езеро в Новите територии, където двамата сядаха на брега и слушаха крякането на дървесните жаби.