Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Не виждам нищо лошо в това. Този човек е машина за убийства; този човек прегръща смъртта като скъпа любовница. Този човек трябва да бъде спрян!

— И ще бъде. Не може би няма да го спреш сам…

Очите на Джейк пламтяха с такава омраза, че Дейвид Ох неволно погледна встрани.

— Мога и ще го сторя! Не си въобразявай, че нещо може да ми попречи!

— Разбирам. Дори и Мариана…

— Какво?

— Джейк, ти явно мислиш единствено за Ничиреншу. Нямаш време за нея, за мен или за когото и да било… Ничиреншу ни е прогонил от живота ти. Някога прекарвахме заедно свободното си време и ни беше приятно. Но сега ти искаш да говорим единствено за Ничиреншу и поредния ти план за елиминирането му. Вече не помня кога за последен път съм виждал усмивката ти…

— Не мога да се смея, докато този тип е на свобода!

— Точно тук грешиш, приятелю! — насочи показалец в гърдите му Дейвид Ох. — Казваш, че Ничиреншу прегръща смъртта като своя любовница. Но ти правиш абсолютно същото. Тези три години след Сумчун ти не живееш, ти просто умираш!

На вратата се почука и двамата се обърнаха. Дейвид с изненада откри, че пазачът пропуска жената, която беше забелязал да тича под дъжда на паркинга. В процепа видя единствено очите й, част от деликатното носле и чувствените устни, но това беше достатъчно да оцени необикновената й красота.

— Тук ли лежи Джейк Мейрък?

Той мълчаливо кимна и се обърна към Джейк. Усещаше вълнуващото й излъчване дори през тънката преграда на вратата.

— Помисли за това, което ти казах, приятелю… Може да се окаже много важно.

После кимна, плъзна се покрай жената и излезе в коридора.

Тя влезе, затвори вратата зад себе си и се облегна на стената до нея. Сякаш се страхуваше да пристъпи навътре.

Джейк правеше върховни усилия да остане буден. Беше крайно изтощен, мислите пробягваха в замъгленото му съзнание като някакъв разпокъсан сън.

Усетил чуждото присъствие, той надигна глава и попита:

— Кой е?

Пред очите му се стелеше гъстата мъгла на съня. Изпитваше болка навсякъде по тялото си и искаше да се отърве от нея. Единствен начин за това май беше сънят… Но чуждото присъствие му пречеше да се отпусне.

— Кой е? — отново попита той, този път далеч по-тихо.

— Не ме ли познаваш? — жената най-сетне напусна мястото си до стената и пристъпи към леглото. — О, Джейк! — ръката й се плъзна напред и нежно докосна бузата му между бинтовете.

Пръстите му се вкопчиха в нейните и започнаха да опипват гладката кожа. Очите му правеха отчаяни опити да се фокусират.

— Коя си?…

— Блис — прошепна жената. — Някога играехме…

— Играехме на змии на улица „Ладър“! — очите му се разшириха от смайване, пулсът му рязко се ускори. Направи опит да се надигне, но не успя. — Блис? Как е възможно?

— Това беше през зимата — продължи тя. — През лятото крадяхме сушен скат от магазините в Западния квартал…

— А през цялата година ядяхме свински котлети с ориз от картонени чинийки на пристанището… — Замайваща слабост обземаше тялото му, но той отказваше да затвори очи. — Беше толкова отдавна… Но аз си спомням всичко… — Изпиваше я с очи, сравняваше външността й със спомените си. Често се беше питал как ли ще изглежда Блис, когато порасне… Сега вече знаеше, от устните му се изтръгна тиха въздишка.

— Беше толкова мъничка… Съвсем дете… — Държеше ръката й и я галеше като слепец. — Как се появи тук, Блис?… След толкова много години… Това не е възможно!

— Сега трябва да почиваш — меко промълви тя. — Ще имаме време да си поприказваме, като се събудиш.

Подобно на всички големи световни столици, и Вашингтон е концентрирал в себе си огромна власт. Власт, която привлича като магнит хора от най-различни краища на огромната страна. Същевременно преобладаващата част от населението на столицата няма никаква представа за притегателната сила на властта. Това са обикновените смъртни — онези, които работят от девет до пет, после се връщат у дома за телешкото с картофи пред телевизора, слагат в леглата ревливите си деца и се просват върху съпругите си в комична имитация на интимност…

Властта означава различни неща на различни места. В Ню Йорк — финансовото сърце на Америка, властта означава да се появиш на Бродуей с удължена по поръчка лимузина „Волво“; в Холивуд — американската столица на забавленията, тя означава да изиграеш партия тенис със Силвестър Сталоун. Но във Вашингтон — там, където се крие истинската власт, при това само за онези, които са в състояние да я видят, тя се изразява чрез бройката на ексцентричните чудатости. За директора на Агенцията чудатостите бяха безкрайни в своето многообразие.