Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Пред очите на Джейк се мярнаха хлътнали бузи и трескаво пламтящи черни очи.

— Ченге ли беше този човек? — попита с недоверие той. — Изглеждаше близък приятел с Ничиреншу!

— Това е невъзможно! — отсече Комото.

— Но ако предположението ми е вярно, ще се окаже, че смъртта на Шизуки не е била нещастен случай… — Джейк следеше топчето, изстреляно от спусъка на възрастната жена пред него. Подскачаше от зона в зона, печелеше нови територии… Може би това е ключът към загадката, мислеше той.

— Няма как да се установи това — поклати глава Комото. — Измина доста време, вече никой не може да докаже, че става въпрос за убийство.

— А ти видя ли някаква картина от инцидента?

— По телевизията или снимки във вестниците? — Беше успял да напипа „ба-мак“ — божествената пулсация. Фо Саан го учеше, че в подобно състояние не бива да се концентрира върху нищо. Той направи обратното и фокусира вниманието си върху всички заобикалящи го звуци и светлини, превръщайки ги в сензори с точно определени параметри.

Топчето на старицата продължаваше да подскача в улеите. Това му напомняше за нещо, но все още не беше в състояние да определи точно какво.

— Разбира се — кимна Комото. — Приех новината за смъртта на Шизуки с огромно удоволствие. С него имах доста стари сметки, които все някой ден трябваше да разчистя.

Разширявай игралното поле! Следвай „ба-мак“! Мрак и светлина, преплитащи се в съзнанието му. Сред тях бавно започна да се оформя един образ…

— Но имаше нещо много странно в тази смърт — добави Комото. — Откриха трупа, но отсечената глава изчезна…

Да, главата! Твърдата коса стърчеше като четка, над ръба на кошницата стърчаха челото и част от ухото… Тази кошница беше на масата в заведението на Кисан в момента на нападението!

— О, Буда! — прошепна Джейк, очите му гледаха изцъклено.

— Какво има, Джейк-сан?

— Шизуки е бил убит, вече съм сигурен в това. Видях главата му в нещо като кошница или кутия за шапки… Там, в офиса на Кисан! Когато проникнах там, всички се бяха надвесили над нея! Кисан, Хигира и Ничиреншу… Видях я само за миг, после се отприщи адът и нямах време за размисъл.

— А какво те накара да си я спомниш сега?

— „Ба-мак“ — отвърна Джейк. Нишките, по които се движеше стоманеното топче за „пачинко“ изведнъж му се сториха като космите по главата на бедния Шизуки.

— Имах възможност да се запозная подробно с документите, които получих от вас — каза Ву Айпинг. Жанг Хуа кимна.

— И какви са изводите ви?

— Признавам, че съм много доволен. За пръв, имаме реални шансове да унищожим Ши Зи-лин.

Наблюдателната кула се издигаше на два етажа над главите им, в подножието й бяха разположени помещенията за почивка на караула. Великолепен пример за архитектурния гений на династията Мин, помисли си Ву Айпинг.

Пръстите му механично пригладиха тънката хартия на копията от документите, които беше получил от Жанг Хуа при предишната им среща в квартала Хонг Миао. Тук, върху Китайската стена, той се чувстваше на сигурно място.

— Напуснах любовницата си — съобщи Жанг Хуа и лицето му се разкриви от подигравателната усмивка на Ву Айпинг.

— И мислите, че сега вече сте в безопасност, така ли? — попита Ву Айпинг и поклати глава. — Приличате ми на мишка, другарю министър. И вече ще ви наричам точно така — мишка… Много интересен екземпляр. Въобразявате си, че всичко е отминало, че вече сте нов човек. Но Буда или другите богове, в които вярвате, отдавна са регистрирали вашето престъпление. — Устните му се разтегнаха в зловеща усмивка и Жанг Хуа неволно потръпна. — Мишка, мишка…

Въздухът тежеше от влага, човек неволно се стремеше към по-малко движения. Небето беше безоблачно, но лишено от цвят, колосано от жегата.

Ву Айпинг, който стърчеше почти с глава над по-младия от себе си министър, продължи да крачи по гладките плочи. За разлика от Жанг Хуа той изобщо не се потеше. Това му доставяше допълнително удоволствие. Мишка, въздъхна той. Мишка в капан. Сега вече мога да те умъртвявам бавно и с наслада.

Беше му забавна организираната на това място среща, иронията на ситуацията му носеше дълбоко удовлетворение. Невежите „чуждестранни дяволи“ поддържаха единодушното становище, че Великата китайска стена е била изградена единствено със защитна цел. Но това беше далеч от истината. Една от най-важните функции на това уникално съоръжение е била транспортната. Върху гладката й повърхност спокойно са се движели конски каруци, пренасящи храна и стоки от първа необходимост до труднодостъпните планински райони на страната.