Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Церемонията се състоя в храма Лон Хуа по настояване на Зи-лин. Заклеха се във вярност до гроб в Залата на небесните пазители, после гостите бяха поканени на банкет. През цялото време на масите се говореше за засилващото се влияние на Мао, за новата отбранителна доктрина на Чан, за японската окупация на Манджурия. Зи-лин беше ужасен от безгрижието на хората, за които тези събития (всички без изключение от жизненоважно значение за самия него) сякаш бяха част от живота на друга планета. Отдели се настрана и отправи мрачен поглед през един от прозорците. Мислеше за могъществото на Япония и Русия, неволно тръпнеше при представата за слабия и напълно беззащитен Китай.

После, когато сподели загрижеността си с Атена, тя му отговори трезво и спокойно:

— Ти си бизнесмен, Зи-лин. А тези проблеми са политически и следователно се нуждаят от политически решения.

— Но това не означава, че трябва да стоя настрана, нали? — В главата му се появиха Небесните пазители от младостта му. — Може би именно в такъв момент трябва да помогна…

— Честно казано, събитията отдавна са излезли от контрол и едва ли някой може да ги овладее — отвърна тя. — Имам чувството, че Китай е попаднал в буен поток. Накъдето отива водата, там ще се озове и твоята огромна страна…

— Но ние не сме безпомощни! — възрази той.

— Вярно е — меко промълви Атена. — Ние двамата сме безпомощни.

Наблюдаваше го изправен до прозореца. Новата къща беше сватбеният му подарък за нея. Вече трета седмица един „фенг шуи“ обикаляше из коридорите и стаите, за да установи правилното разположение на къщата върху земята (никой китаец не би живял в къща, построена върху гърба на Великия земен дракон) и да провери дали всички завои по коридорите са надясно (общоизвестен факт е, че демоните не могат да завиват надясно); дали брачното легло е монтирано както трябва — с лице към юг или изток, а не към север или запад…

— Зи-лин — тихо прошепна тя сега. — Ела да си легнеш… — помълча малко в очакване на отговор, после добави: — Искам те! — потръпна, думите с мъка излетяха от устата й. Какво усилие на волята се криеше зад тези простички слова! Но вече не можеше да се спре. Отметна завивките и попита: — Нима не те привличам? — гледаше неподвижния му гръб, имаше чувството, че е престанала да съществува за него. Той беше скован от парализиращ страх. Сега, в решителния миг, започна да усеща присъствието й като тежко желязо върху гърдите си. Коремът му омекна, сърцето му отмерваше секундите с болезнена сила. Не знаеше дали ще оцелее, не знаеше дали дедите ще му простят проявата на слабост пред лицето на „гуай лох“. От това ли се опасяваше? Че ще изгуби семейните традиции, всичко онова, което го свързва с Китай? Дали ще се превърне в един по-различен Ши? Тази мисъл го разтърси, духът му отказа да я приеме. Семейството, династията — това са изключително важни, свещени неща!

— Погледни ме, Зи-лин.

Той най-сетне се извърна и моментално разбра, че е загубен. Не можеше да й устои, каквото и да стане оттук нататък. Лежеше върху бледожълтите чаршафи с разпусната коса, приличаше на теменужено море на фона на залеза. Беше го измамила. Не носеше нощница, нищо не прикриваше голотата на тялото й. Матовата й кожа блестеше като скъпоценен камък на меката светлина на нощната лампа. За пръв път я виждаше гола и беше направо парализиран. Беше като басейн, в който мечтаеше да се гмурне с главата надолу. Беше смаян и ужасен от силата на своето желание да се разтвори в нея.

Беше дребна, но очертанията на тялото й бяха коренно различни от тези на ориенталките. Гърдите й бяха по-големи, кръстчето — по-тънко, бедрата — по-широки. В Китай имаше два вида жени — селянката с мазолести ръце и яко тяло, свикнало да се превива сред оризищата, и изтънчената дама, чиято кожа никога не е виждала слънце, ръцете й са меки като коприна, а краката й са стягани от ранна детска възраст, за да изглеждат малки и следователно красиви.

Атена не попадаше в нито една от тези категории. Имаше деликатна костна структура, плътта й блестеше от здраве. Ръцете й бяха силни, и сръчни, а краката й нямаха нищо общо със златните лилии на китайските благородници. Тя беше едно чуждо за тази страна същество.

На лицето й играеше закачлива усмивка, той неволно проследи погледа й и сведе глава надолу. Изпита ужас от огромната издутина в панталона си.

— Тялото ти даде отговор на моя въпрос — прошепна дрезгаво тя. — Въпреки че устата ти е затворена — голата й ръка се протегна към него, Зи-лин беше убеден, че никога не е виждал по-еротичен жест. — Ела при мен.