Эрик Ластбадер - Дъщерята на президента

Бенет се загледа как един мъж на средна възраст влезе в заведението и се пъхна в едно сепаре, където го чакаше млада жена. Тя се усмихна и се здрависа с него. Бенет загуби интерес към тях.

— От трийсет години съм в този бизнес — рече. — Но никога не съм се натъквал на такава непреодолима стена. Джак, направих кариера, като заобикалях тухлените стени на различни правителствени агенции, но тази е различна. Нито една от връзките ми не може да ми помогне или поне няма да го направи.

— Прекалено са уплашени ли?

Бенет кимна.

— Съжалявам, Джак. Трябваше да те последвам, да те защитя.

— Това не ти влиза в задълженията.

— Аз се съгласих да бъдеш изпратен на помощ на бандата на Хю Гарнър. — Той изгледа Джак с изкривена усмивка. — В една или друга степен бях наясно, че те хвърлям на кучетата.

Джак кимна.

— Ти ме предупреди. Но Едуард Карсън беше този, който поиска да бъда включен. Не виждам как би могъл да откажеш.

Последва мрачна пауза, докато сервитьорката пълнеше отново чашите им. Очите на Бенет блуждаеха през страничния прозорец към отсрещната страна на булеварда. Джак проследи погледа му и видя изкусно наредени на витрината бутилки с вино, уиски, маркова водка и друг отлежал алкохол.

— Предполагам, че не става по-лесно.

Бенет поклати глава.

— Като вой на сирени е.

— Докато си здраво завързан за мачтата като Одисей.

Погледът на Бенет се върна към него.

— Изгубих жена си, защото бях пиян през цялото време. Нямам намерение да започна с пиенето сега.

— Радвам се да го чуя.

Бенет напълни чашата си с равни части кафе и мляко и много захар. Това беше неговото угощение.

— Като стана въпрос за съпруги, ти трябва да се върнеш при Шарън.

— Чудех се защо настояваше тя да дойде в болницата.

— Ако трябва да съм честен, Джак, тя се зарадва, че я помолих. Струва ми се, че й се искаше да дойде.

Джак отпи от кафето и не каза нищо.

— Знам, че все още си бесен заради връзката й с Джеф.

— И още как. Той беше най-добрият ми приятел.

— Джак, това, което направи той… той никога не ти е бил приятел.

Джак отмести поглед и се загледа в нищото.

— Шарън го направи, за да ти го върне, защото те обвинява за смъртта на Ема. Тя сгреши. — Бенет говореше тихо и настойчиво. — Джак, не обърквай конците с тази жена. Тя те обича. — Той се подсмихна. — Мамка му, ти не си коравосърдечното копеле, за което се мислиш.

Когато сви по „Канзас Авеню“, Джак забеляза, че Нина вече го чакаше. Обади й се, след като излезе от кафенето в „Тайсънс Корнър“. Тя се беше подпряла на черния си форд и пушеше от цигарите си с карамфил. Изглеждаше страшно привлекателна с ботуши с ниски токове, тъмен спортен панталон и военноморска куртка, закопчана до брадичката. Явно изобщо не обръщаше внимание на суграшицата.

„Хай Лайн“ беше трансформиран в Негърски абисински културен център. Магазинът за електроника, зад който Андре и бандата му го пребиха до безсъзнание, сега беше магазин „За 99 цента“. Иначе „Канзас Авеню“ не се беше променило особено. Все още беше мръсно и мърляво, съвсем неподходящо място за Възродителния мисионерски конгрес. Но старата дървена постройка, която все още се лющеше и беше почерняла от плесен, наистина изглеждаше особено подходяща за Първите американски светски проповедници.

Джак и Армитидж слязоха от колата. Когато Джак приключи с представянето, Нина попита:

— Защо използвате думата „проповедници“? Звучи толкова, как да кажа, религиозно.

— Точно за това. — Армитидж ги поведе към сградата, която пазеше толкова много спомени на Джак. — Мисля, че беше имидж стратегия.

Нина пусна цигарата и я стъпка с тока си.

— Нещо, което да ви придава по-малко застрашителен вид?

Армитидж спря по средата на алеята и се обърна с лице към нея.

— Ние не сме ни най-малко застрашителни.

Армитидж я изгледа недоволно, след което ги въведе в самата сграда. Мястото, където някога бяха разположени църковните пейки и амвоните, сега представляваше огромно работно пространство, разделено на клетки с евтини, подвижни полустени. Всяка от клетките беше обзаведена с бюро, безжичен телефон, компютър и други подобни неща. Там, където някога певците от хора разтваряха гърлата и сърцата си към Бог, сега се носеше приглушеният брътвеж на множество гласове.

В клетките се бе настанила разнородна армия от мъже и жени, чиято възраст според преценката на Джак варираше от двайсет до почти седемдесет години. Всички изглеждаха извънредно заети. Само едно младо момиче вдигна поглед, докато минаваха покрай него.