Эрик Ластбадер - Дъщерята на президента

Веднага щом се прибра вкъщи, пусна грамофона, запали лампите и включи готварската печка. Но единственото месо, което имаше — една пържола, — беше дълбоко замразено, затова изключи котлона, седна на кухненската маса с бурканче фъстъчено масло и друго с портокалов мармалад и започна да гребе с чаена лъжичка ту от едното, ту от другото.

След това прегледа колекцията от грамофонни плочи, но не намери нищо, което да му се слуша в момента. Тогава попадна на айпода на Ема. Беше го оставил върху един албум на Биг Бил Брунзи, който съдържаше две от любимите му песни — „Baby Please Don’t Go“ и „See See Rider“. Тази вечер не беше в настроение да ги слуша.

Взе айпода, включи го в мрежата, защото батерията беше изтощена, и се разрови из колекцията емпетройки на Ема. Както можеше да се очаква, сред тях бяха Джъстин Тимбърлейк, R.E.M., U2 и Кейни Уест, но с изненада видя и парчета на изпълнители, които и той обичаше и й беше пускал — Карла Томас, Джаки Тейлър, Бар Кейс.

Прерови лавиците с плочи и видеокасети и намери кутията с докинг станцията, която беше купил, но нито веднъж не беше използвал. Извади я и я включи към допълнителния жак отзад на грамофона. После постави айпода в докинг станцията.

Реши напосоки да послуша нещо от записите на Ема. Оказа се парче, незнайно защо наречено „Boxer“, на група с името „Нешънъл“. Замисли се за Ема, представи си я как слуша тези здрави парчета и се зачуди какво ли й е минавало през главата. Лично на него особено му харесваше „Fake Empire“.

Докато музиката гърмеше, той включи компютъра и влезе в интернет. Според записките на Лийлий адресът, на който Брейди получаваше кампеша, беше „Шепърд Стрийт“ в Маунт Рейниър, Мериленд. Зареди „Гугъл“ и избра опцията за едновременно появяване на географска карта и сателитна снимка на района. Адресът се намираше само на осем-десет километра югоизточно от мястото, където беше роден. От мисълта го побиха тръпки.

След четирийсет минути стана, претършува къщата за няколко неща, които смяташе, че ще му потрябват, и ги натъпка в олекотената спортна чанта. Провери пистолета, мушна допълнителни муниции в джоба си и грабна палтото. Пътьом се обади на Шарън. Никакъв отговор. Затвори, преди да се включи гласовата й поща. Задуши го остър прилив на ревност. Къде може да е? Ами ако е излязла с друг мъж? Това е нейно право, нали? Да, но не му се мислеше за това. Качи се в колата, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Карайки към „Шепърд Стрийт“, си помисли, че това може да е краят на един път, дълъг двайсет и пет години.

Какви бяха шансовете Иън Брейди да живее в хотел само на шест километра от къщата на Джак? И все пак Джак видя точно това, докато минаваше с колата покрай адреса, който му даде Лийлий. Надписът гласеше: „ХОТЕЛ «РЕЙНИЪР». ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КРАТКОСРОЧНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ НАЕМИ“. Той нито спря, нито намали, докато не зави по Трийсет и първа улица, където отби до бордюра и спря. Първото нещо, което направи, бе да провери задната част на хотела, по която нямаше нищо друго, освен зигзагообразно разположени черни метални противопожарни стълби. Под тях имаше бетонна площадка и асфалтов паркинг със скромни размери, осветен от натриеви лампи, от чийто силен блясък Джак предпазливо се скри. Но заден вход липсваше, най-вероятно поради същите съображения за сигурност, довели до монтирането на лампи на паркинга.

Той се върна на „Шепърд Стрийт“ и се озова срещу грозна U-образна постройка, обгърнала двор с четири изсъхнали дървета и ивица вечнозелени храсти, от които най-малко една трета бяха кафяви и безполезни. Самият хотел беше на три етажа, изградени от бледожълти тухли. До апартаментите се стигаше по метални стълбища в центъра и в двата края, а после по открити тесни бетонни коридори, разположени по дължината на сградата. От цялата постройка лъхаше на недодяланост и занемареност, като коледен подарък, опакован в използвана хартия. Ако беше боядисана в тюркоазено или фламингово розово, съвсем спокойно можеше да мине за запуснато кондо във Флорида.

Джак вървеше встрани, защото случайно минаващите коли осветяваха отделни участъци от тротоара. Пресече улицата и се насочи към апартамента на управителя. Бумтенето на телевизора се чуваше дори през вратата. Изчака да настъпи пролука от няколкосекундна тишина и силно почука на вратата. Грохотът се върна с още по-голяма сила, което означаваше, че са започнали рекламите. След малко вратата се отвори, доколкото позволяваше една месингова верига.