Эрик Ластбадер - Черният кинжал

— Винаги е Бретхард — въздъхна Улф. — Но сега, по един странен начин, става въпрос за неговите възгледи. Двамата с него сме членове на един изискан клуб. За разлика от него обаче аз рядко прибягвам до значката си, докато за него тя е символ, тя е втора природа… Хора като Бретхард се мислят за различни, за богоизбрани, над закона…

Това е болест, Панда, можеш да бъдеш сигурна. Първите й симптоми са размахването на значката и служебната карта за привличане на вниманието. После започваш да ги използваш, за да похапваш безплатно в някоя от кръчмите на района си. Колелото се върти и стигаш до скъпа вечеря в изискан ресторант, просто защото си свършил някоя и друга услуга на собственика. След това идва ред на служебните компромиси. Затваряш си очите пред прегрешенията на някой престъпник — било защото го превръщаш в информатор, било защото имаш някаква друга изгода от него.

Ченгетата обичат да се оправдават пред себе си, че си докарват по нещо странично, защото заплатите им са малки и трябва да се живее. Ние сме едно отделно братство, обществото ни използва и едновременно с това ни презира, никой пет пари не дава за рисковете, на които се излагаме. Ето защо са ни нужни компенсации. Но на практика тези компенсации представляват закононарушения и са особено опасни поради аморалния елемент, заложен в тях. Изкушението да използваш закона за своя лична облага представлява един особен, бих казал специфичен вид корупция…

— Значи безпокойството ти е породено от системата, така ли?

Той не отговори, но тя търпеливо чакаше. Знаеше, че Улф често прибягва до подобни паузи, че това му е останало в наследство от спокойния живот в Елк Бейсин, Уайоминг. Тишината трябва да проникне дълбоко в съзнанието му и едва след това ще бъде в състояние да премине върху същността на проблема.

Най-сетне главата му леко кимна, от устата му излетя тиха въздишка.

— Успях да засека един маниак, извършил три брутални убийства… Това стана след седем месеца упорит труд. Може би по тази причина поисках да го заловя сам, поддадох се на емоциите… Последиците бяха тежки. Убити бяха едно младо момиче и един от хората ми…

Очите на Аманда бяха тъмни и сякаш бездънни.

— Това наистина е трагично, Улф — промълви тя. — Съжалявам… Но ако искаш да бъда откровена, ще ти кажа, че не вярвам да си проявил небрежност… Познавам те достатъчно добре, за да бъда сигурна. Тревожи те нещо съвсем друго…

Хладните змийчета започнаха да се гърчат в стомаха му.

— Не разбрах кой уби Джуниър, не успях да го усетя… — забързано рече той. — А тази сутрин комисарят ми тръсна и убийството на Моравия… Идвам тук направо от жилището му. И за неговия убиец нямам абсолютно никаква представа… Липсва ми обичайното психическо присъствие, тайнственото сияние…

— Искаш да кажеш, че и в двата случая трябва да има психическо присъствие, но ти просто не си успял да го почувстваш — уточни Аманда.

— Точно така — кимна той.

— Улф — погледна го в очите тя. — Необикновената способност продължава да е у теб… Винаги я усещам, когато се любим, и сега беше тук… — Стисна ръката му и окуражително добави: — Нищо не се е променило.

— Променило се е! — поклати глава той и рязко седна в леглото. — Чувствам се като куче, което си гони опашката, като слепец, на когото липсва белият бастун!

— Значи трябва да разкриеш нещо значително по-сложно от две обикновени убийства — каза тя. — Имаш ли чувството, че убиецът на твоя колега е действал и в случая с Моравия?

— Защо трябва да го имам? Между двете убийства няма нищо общо.

— Може би, що се отнася до конкретните обстоятелства. Но какво ще кажеш за липсата на психическото присъствие, на аленото сияние? И в двата случая не си изпитал нищо, нали? Случайно ли е това?

Змийчетата се плъзнаха по гърба на Улф. Как можа да не обърне внимание на един толкова очебиен факт?

— Бедничкият ми Улф — прегърна го тя и впи устни в неговите. — Имам едно предложение. На теб ти трябва малко разнообразие, а утре вечер Стийви организира купон в „Азбучния град“, ще представя нови художници. Обещава весело прекарване, какво ще кажеш да отидем, а?

— Не мога, Панда — въздъхна Улф. — Комисарят даде да се разбере, че новото разследване е изключително важно от политическа гледна точка и аз едва ли ще имам време за…

Тя запуши устата му с длан.

— Стига, Улф. Познавам те достатъчно добре, за да съм убедена, че вече си се заел за работа и правиш каквото трябва. Но човек не може да работи двадесет и четири часа в денонощието, дори този човек да си ти — Железният кон от състава на „Шошоните“!