Эрик Ластбадер - Документът Катей

Отсреща долетя тих смях.

— Мислех, че вече знаете — рече гласът. — Съдбата ви отдавна е в мои ръце.

— Искаш ли да се любиш с мен? — попита Майкъл.

Илайн се засмя:

— Може би… Да.

Бяха в кухнята, тя се беше заела да приготви вечеря.

— Защо ми задаваш такъв въпрос?

— Питам се защо ме покани тук…

— Защото ми беше приятно — простичко отвърна тя. Такива отговори бяха част от същността й. Отиде до хладилника и извади някакъв зеленчук.

— А приятелят ти?

— Какво приятелят ми? — попита тя и започна да реже листата на зелето.

— Той е от Якудза.

Тя прекъсна работата си и се обърна:

— Откъде знаеш това? Не съм ти споменавала нищо подобно.

— Спомена „гири“, а това е термин на Якудза — отвърна Майкъл. — Или си имала предвид нещо, свързано с живота ти в големия град?

— А какво знаеш ти за Якудза? — попита Илайн и отново хвана ножа.

— Достатъчно, за да бъда нервен само при мисълта какво ще стане, ако твоят приятел вземе да отскочи дотук — изправи се на крака Майкъл.

— От начина, по който ми спаси живота следобед, стигнах до заключението, че едва ли нещо на този свят може да те направи нервен — усмихна се Илайн.

— Револверите ме правят — въздъхна Майкъл и отхапа парче суров зеленчук.

Илайн замислено го наблюдаваше.

— Вестниците постоянно пишат за Якудза — отбеляза тя. — Но откъде си прочел за „гири“?

— Няколко години учих в Япония — отвърна Майкъл. — Баща ми ме прати там. След Втората световна война е служил в Окупационната армия.

Илайн сведе поглед към зеленчуците на масата.

— Какво точно учи? — попита тя.

— Рисуване — отвърна Майкъл.

— Но не само рисуване — отбеляза тя. — Видях катаната на задната седалка на джипа ти. Умееш ли да я използваш?

— В Япония научих много неща — отвърна Майкъл. — Но най-важното от тях беше рисуването.

— С това ли си изкарваш хляба? С рисуване?

— Отчасти. То ми носи най-голямо удовлетворение. А хляба си изкарвам с друго… — после й разказа за печатницата за албуми и каталози.

Тя се усмихна и продължи да приготвя вечерята.

— Сигурно е чудесно да хванеш четката и да създадеш нещо красиво! Завиждам ти. Празните неща ме ужасяват… Празните страници, празните платна… Винаги съм изпитвала желанието да ги покрия с дебел слой черна боя!

— Направиш ли това, те ще изчезнат — отбеляза Майкъл.

— Но така губят и своята заплашителност, нали? — ръцете й отместиха ситно нарязаните лукчета и се заеха с гъбите. — Така тяхната анархия е под контрол. Или поне е потисната…

— Анархия?

— Да. Никога ли не си усещал заплахата на празното платно? Пред теб са толкова много посоки, просто не знаеш накъде да тръгнеш…

— Не и ако предварително знаеш какво си решил да нарисуваш — отвърна Майкъл.

— Винаги ли знаеш предварително какво ще направиш? — сбърчи вежди Илайн. — Не е ли отегчително?

— Сама си отговори на въпроса — усмихна се Майкъл. — Зная с какво да започна, а после… — той млъкна и сви рамене.

Тя се замисли, после вдигна глава:

— Добре ли познаваш Якудза? Живял си в Япония, сблъсквал ли си се с някой от тях?

— Доколкото си спомням — не. Но вероятно те не се различават много от хората, които познавах в Япония…

— Различават се и още как — поклати глава тя.

— Членовете на Якудза са особени типове, отхвърлени от обществото… И това им доставя удоволствие. Думата „якудза“ се изписва с три йероглифа, изобразяващи числа. Общият им сбор дава цифра, която е губеща в хазартните игри. Членовете на Якудза се считат за обречени да бъдат герои в своя собствен затворен свят.

— От това, което съм чувал за тях, стигам до заключението, че са твърде опасни, за да бъдат и романтици — подхвърли Майкъл.

— Наистина са опасни — кимна тя, остави ножа и се обърна към включената газова печка. — Може би не трябва да ти казвам това, но… — обърна се да го дари с кратка, ослепителна усмивка: — Ти вече си обречен да ме закриляш завинаги, нали? — изчака да чуе какво ще отвърне Майкъл, но той мълчеше. — Истината е, че малко се страхувам от моя приятел… Ти позна, той наистина е от Якудза. За известно време ми се струваше много вълнуващо да излизам с него, разбираш ли? Не… Няма начин да разбереш това…

— Той е баровец — допълни я Майкъл. — „Кахуна“… Отлично те разбирам — пъхна ново късче зеленчук в устата си и попита: — Какво се случи?

— Той е грубиян — въздъхна тя. — Обича да се перчи, да предизвиква скандали. Не понасям подобно поведение!