Эрик Ластбадер - Документът Катей

— И да, и не — отвърна Илайн и го поведе към къщата. — Някои хора вярват, че „гири“ е онова бреме, което човек не бива да носи сам.

Ичимада Дебелака замръзна на прага на паянтовата къща в Уайлуку, кръвта застина в жилите му. Беше позвънил на братята хавайци по частната си линия в кабинета, дотук беше дошъл сам. Никой от семейството му не знаеше, че хавайците работят за него.

Стоеше на прага, около него пулсираше животът на бедняшкия квартал. Миризма на задушено рагу го удари в ноздрите, до ушите му долитаха детски крясъци, примесени със звука на пуснат с пълна сила телевизор. „Предяви им обвинението, Дейно — разнесе се металическият глас на Джак Лорд от поредния криминален сериал. — Предумишлено убийство…“ Затръшна се врата, звукът изчезна.

Ръката на Дебелака увисна във въздуха, на сантиметри от бравата. Очите му се сведоха към прашните дъски и тънката тъмна струйка, която се проточваше изпод вратата. Приличаше на пресен, току-що положен лак, но Ичимада отлично знаеше, че това е нещо съвсем друго. Огледа се, приклекна с леко изпъшкване и потопи показалец в петното. Приближи го до очите си и леко го разтърка с палец. Тъмнокафявото се превърна в червено. Нещо, което Дебелака вече предчувстваше.

Изправи се, извади носната си кърпа и натисна бравата. Не биваше да оставя отпечатъци. Вратата не беше заключена.

Дебелака измъкна револвер с късо дуло и силно я блъсна. Тя се удари в стената и остана там.

Пристъпи навътре и се зае с огледа. Момичетата откри в една от спалните. Равнодушно ги прекрачи, дори не ги погледна. Внимаваше единствено да не оставя следи и да не пипа нищо. Върна се до прага и огледа обезобразените трупове. Убиецът трябва да е бил истински звяр.

Напусна къщата, научил само две неща, които биха му донесли някаква полза. Първо: двамата хавайци са мъртви. Второ: това, което са взели от багажника на летището, не се намира в дома им.

Прекоси улицата и седна в колата си, паркирана почти на същото място, на което преди няколко часа Уде беше паркирал своята. Замисли се върху положението. Нямаше никакво съмнение, че Уде е успял да се добере до хавайците. А това означаваше, че е взел неизвестната вещ, скрита от Филип Дос в багажника на летището.

Последиците бяха от жизненоважно значение за Дебелака, независимо дали тази вещ е била документът Катей, онзи „шинтай“, за който му спомена Дос, или нещо съвсем различно. Защото Уде вече беше получил доказателства, че Ичимада не му е разкрил истината. Може би още не е наясно какви са истинските му намерения, но това, особено за човек с характера на Уде, не беше от особено значение. Уде подчерта, че Масаши Таки му е дал пълна свобода на действие, и Ичимада беше сигурен, че това наистина е така.

Вече нямаше избор. За да оцелее, Ичимада Дебелака ще трябва да премахне Уде. Филип Дос му беше доверил жизненоважна информация и Ичимада вече беше сигурен в това, което отдавна подозираше: че трябваше да запази цялата тази информация в пълна тайна. Едва сега си даде сметка за огромната грешка, която беше допуснал, като възложи на хавайците да вземат ключа за касетката на летището. Но присъствието на Уде го изнерви и той действаше под натиска на паниката.

Затвори очи. Касапницата в порутената къщичка насреща сякаш се беше запечатала завинаги под клепачите му. Стомахът му се сви, стана му лошо.

В съзнанието му бавно изплува споменът за годините, прекарани с Ватаро Таки. Спомни си как беше отишъл да поиска прошка от своя оябун. Ватаро Таки имаше пълното право да му поиска сепуку. Но той се задоволи само с малкото пръстче на дясната му ръка.

Ватаро Таки нямаше нищо общо с останалите оябуни на Якудза, които грабеха каквото можеше да се граби и никак не ги беше грижа дали хората около тях умират от глад и болести. Ватаро Таки гледаше напред, към бъдещето на Япония. И направи така, че Ичимада Дебелака се почувства част от това бъдеще.

Всичко това вече го нямаше, всичко е погребано на два метра под земята заедно с тленните останки на любимия оябун. Но той продължаваше да живее в душата на Ичимада, в неговата будна памет. Какво точно каза Филип Дос по телефона в деня, в който беше убит? „Зная кой сте, зная и с какво се занимавате. Ние с вас обичахме Ватаро Таки, нали?“ А после: „Сигурен съм, че ще направите каквото трябва…“

Дойде моментът да се отплатя на Ватаро Таки за всички добрини, които видях от него, помисли си Ичимада.

Трябва да се действа оперативно. Съгледвачите на летището вече му бяха съобщили за пристигането на Майкъл Дос. Ичимада ще трябва да открие сина на Филип Дос и да му предостави цялата информация относно „шинтай“.