Эрик Ластбадер - Документът Катей

Първият нападател се беше съвзел достатъчно, за да го нападне откъм гърба. Майкъл светкавично се завъртя, избегна удар в гръбначния стълб и зае позиция за отбрана. В същото време Цуйо направи знак на трети ученик да се включи в играта, очите му не пропускаха нито едно движение, ръцете му почиваха върху дръжката на неговата катана — истинска, от гъвкава стомана.

Майкъл усети удара на нападателя с цялата му тежест. Познаваше добре това момче, знаеше навика му да напада непрекъснато. Беше по-едър и по-силен от него, но не притежаваше неговата решителност.

Насочил бокена си напред, младежът се втурна срещу него. Майкъл държеше оръжието си наведено надолу и наляво. Изчака острието на противника да стигне на милиметри от кожата му и една тогава се дръпна встрани. Инерцията тласна момчето напред, тялото му политна покрай Майкъл и той не пропусна да му нанесе поразяващ удар в гърба. Силата на движението многократно нарасна, момчето се препъна и падна по очи, бокенът отхвръкна и изтропа на пода.

Но последният нападател вече беше почти върху него. Никаква защитна тактика не можеше да го спре. Майкъл се почувства победен. В главата му се появи една от любимите сентенции на Цуйо: «Удряй тревата, за да изненадаш змията.» Захвърли сабята си на пода.

Нападателят му беше толкова изненадан, че се поколеба и за миг забави вихрената си атака. Миг, достатъчен за светкавичната реакция на Майкъл. Дланите му се опънаха и окаменяха, после нанесоха «атеми» — серия от къси, бързи удари по нервните възли на противника. Ученикът се строполи на пода.

Цуйо пристъпи напред и зае стойката «кентай». От тази позиция започваха боя истинските майстори. «Какво ли означава това?», запитаха се учениците и затаиха дъх.

После Цуйо нападна, време за размисъл нямаше. Стоманеното острие на катаната изсвири във въздуха и се насочи към главата на обезоръжения Майкъл. Ръцете на момчето инстинктивно се стрелнаха нагоре, дланите притиснаха плоското острие.

За пръв път от началото на изпитанията по лицето на Цуйо се плъзна доволна усмивка:

— Ето, винаги става така — рече той. — Тендо — Небесният начин, ни показва същността на злото. При това ни учи не само как да се справим с него, но и кога…

Следобеда баща и син прекараха заедно. Беше първата седмица на пролетта. Хълмовете на Йошино около школата на Цуйо бяха покрити с разкошни, току-що разцъфнали вишневи дръвчета. Двамата се разхождаха по пътечките между дърветата, нежни бели цветчета се носеха във въздуха ефирни като снежинки.

— Дойдох да присъствам на твоето дипломиране и да ти поднеса ето това — промълви Филип Дос и му подаде продълговатия пакет.

Майкъл го отвори. Древната катана блесна на слънцето със златните и сребърните орнаменти на ръкохватката си.

— Прекрасна е! — промълви замаяно той.

— Наистина — кимна Филип Дос. — Това е катаната на принц Ямато Такеру. Много стара и изключително ценна, голяма отговорност за собственика. От днес нататък ти ще бъдеш този собственик. А това означава да се грижиш за нея постоянно, ден и нощ, всяка минута!

Майкъл започна да изтегля острието от богато орнаментираната кания.

— Внимавай — предупреди го Филип Дос. — Тя е толкова остра, колкото и в деня на своето изковаване. Използвай я само при крайна необходимост, за борба със злото.

— Това ли беше причината да ме пратиш тук, татко? — вдигна глава Майкъл. — Да се науча да отличавам злото?

— Може би — замислено отвърна Филип Дос. — Но днес злото се крие зад много и различни маски.

— Аз притежавам «тендо» — тръсна глава Майкъл. — Пътят на небето ме прави силен. Именно затова днес издържах всички изпити на Цуйо.

Филип тъжно се усмихна и разроши косата на сина си:

— Ще бъда много доволен, ако тези са най-трудните изпити в живота ти — промълви той. — Все пак мисля, че съм постъпил по най-добрия начин… — обърна се и пое обратно към школата. — Сега вече знаеш, че най-напред трябва да идентифицираш злото. А после да се бориш с него. Най-накрая трябва да помислиш как да се държиш по начин, който ще предпази душата ти от това зло…

— Не е толкова трудно, татко. Днес вече го постигнах. Спрях атаката на Цуйо, без да го нападам на свой ред. Защото знаех, че няма коварни помисли.

— Така е, Майки, и аз се гордея с теб. Но колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудно ще ти бъде да определяш това.

Одри! Мислите на Майкъл рязко се върнаха в настоящето. Бедничката Одри! Скри лице между дланите си, от очите му рукнаха сълзи. Не успя да идентифицира злото, което отнесе Одри! Не можа да я спаси дори с величествената катана, която татко му подари. Нещо повече — и тя изчезна заедно с Одри.