Эрик Ластбадер - Документът Катей

А тялото й се приготви за смъртта.

„Ако попаднеш в ръцете на врага, устата ти трябва да остане затворена — инструктираше го от висок подиум чичо Сами. — Информацията е смърт, синко… Такава е нашата работа…“ Приличаше на английска овчарка, приличаше на Нана — стражевото куче от „Питър Пан“, което бдеше над децата на семейство Дарлинг.

Каква е тази работа, искаше да узнае Майкъл, удобно отпуснат в леглото си.

Чичо Сами вдигна лапи от катедрата. Това не бяха лапи на английска овчарка. Черни и с дълги нокти, те приличаха повече на лапите на доберман… Звярът изръмжа и се приготви за скок…

Той простена и се надигна. Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Погледът му потъна в очите на Масаши.

Връх Фуджи гордо се издигаше в средата на помещението, околностите му блестяха все така ослепително. Майкъл примигна, капчиците кървава пот се отстраниха от клепачите му. Вече можеше да вижда.

Масаши постави кутийката на масата и се наведе напред. Майкъл направи опит да се отдръпне, но не можеше дори да помръдне.

— Имало едно време трима братя — прошепна японецът. — Първият загинал в бой за славата на своя оябун, вторият го последвал… — омразата бликаше от очите на Масаши, правеше ги воднисти и някак безцветни: — Дошъл ред и на третия брат да се хвърли в бой за славата на своя оябун. Той го сторил с желание, също като братята си. Но преди това се заклел, че ще отмъсти за смъртта им…

Очите му се превърнаха в очи на вълк, хищни и безмилостни.

— Твоята задача беше да ни заведеш при тази кутия — пръстите му докоснаха белия плат на кърпата. Ти я изпълни и вече е време да умреш.

Майкъл погледна оцъклените очи насреща си и разбра всичко. Този човек наистина щеше да го убие. От Цуйо, своя любим сенсей, беше научил да прави разлика между заплаха и действителни намерения.

Масаши развърза възела и вдигна капачето. В продължение на една безкрайно дълга секунда лицето му остана напълно безизразно. Пръстите му леко повдигнаха навития на руло пергамент, очите му внимателно опипваха печата.

— Документът Катей — доволно въздъхна той, блесналите му очи се спряха върху лицето на Майкъл. — Сега вече разполагам с всичко. Най-сетне ще бъда в състояние да подчиня Козо Шина. Старият мръсник е сключил съюз с КГБ, възнамеряваше да ме продаде на руснака Евгений Карск в момента, в който се възползва от армията на клана Таки. Но аз успях да го надхитря, документът Катей е в ръцете ми. Без него Шина е загубен, от ръцете му ще се изплъзне контролът над Джибан… А ако иска да го задържи, ще трябва да разчита само на мен.

— Къде е сестра ми? — тихо попита Майкъл. — Къде е Одри?

Масаши остави документа на масата.

— Вече нямам нужда от теб — изръмжа той, сграбчи реверите на Майкъл и го придърпа към голямата печка „хибаши“. Вдигна медното капаче, лицето му стана алено от блясъка на разгорелите се въглени.

— Време е да умреш!

Одри първа забеляза сгърчената фигура на Илайн в ъгъла.

— Това тя ли е? — попита. — Това ли е Мичико?

Жожи се закова на място, очите му се насочиха към ъгъла на коридора.

— Господи! — прошепна той. — Това е Илайн, нейната дъщеря! Какво ли прави тук? — в същия миг видя блясъка на дългото острие, нададе отчаян вик и се втурна напред.

— Махай се! — проплака Илайн. Беше сигурна, че това е Масаши, че идва да й отнеме и последната проява на воля. — Вече съм мъртва!

Одри настигна Жожи и решително го блъсна настрана. Видяла отчаяното лице на Илайн, тя изведнъж, по силата на някакво шесто чувство, разбра какво трябва да стори.

— Отдръпни се, Жожи! — извика тя. — Скрий се зад ъгъла, иначе с нея е свършено!

Изчака Жожи да се оттегли и се наведе над Илайн. Сърцето болезнено блъскаше в гърдите й, даваше си ясна сметка, че гледа право в лицето на смъртта. Чертите на Илайн бяха изопнати като на мъртвец, кожата й блестеше в странно сияние.

Одри се парализира от ужас. В главата й нахлуха спомени. Някога, преди много години, Майкъл й беше разказал за онази буря в планините на Йошино. Сега в ушите й отново прозвуча гробовният глас, с който брат й разказваше за Сейоко, отнесена от вятъра в бездънната пропаст. Беше описал в подробности лицето на момичето, но Одри не успя да го разбере. Едва сега всичко й стана ясно. Господи, помисли си тя, как изобщо е успял да запази съня си след всичко това?

— Илайн.

— Коя си ти? — уморено прошепна Илайн. — Махай се от тук!

Отчаяно опитвайки се да си спомни всичко, което Майкъл й беше разказвал за Япония, Одри бавно се отпусна на колене. Не повече от метър я делеше от тялото на Илайн.