Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Съобщават, че по това време на нощта Карск е у дома си — преведе Каеру. — Ще прехвърлят разговора там…

От репродуктора се разнесе остро писукане, последвано от електронни сигнали. После някой каза на японски:

— Моши-моши (Здравей).

— Търсих те в службата — поясни първият глас. И Масаши го позна — това беше гласът на Козо Шина!

Масаши и Каеру мълчаливо се спогледаха. Разговорът между Шина и Карск продължи — разговор между стари и добри приятели. Обсъдиха плановете си за ликвидиране на клана Таки, после уточниха условията на сделката, която трябваше да доведе икономиката на САЩ до пълна разруха. Накрая обърнаха внимание и на сложната игра, чрез която Жожи и Масаши би трябвало взаимно да се унищожат.

— Шина е агент на КГБ! — просъска с побеляло от гняв лице Масаши. — Долен негодник! — замахна с ръка, хартиите от бюрото му полетяха към пода.

— По-скоро работи с КГБ — внимателно подхвърли Каеру.

— Идиот! — кресна Масаши. — Никой не може да работи с КГБ! — тялото му трепереше, вече почти не беше в състояние да се владее: — Руснаците са майстори на манипулацията! Баща ми използваше цялата мощ на клана, за да се бори с тях! Прилошаваше му само при мисълта, че някога могат да стъпят на японска земя! — юмруците му се стовариха върху бюрото, дървеният плот изкънтя: — А сега се оказва, че аз едва ли не съм техен съюзник! Не, това вече е прекалено!

— Този човек ти внуши да убиеш Хироши, същото се опитва да стори и по отношение на Жожи — промълви Каеру, без да сваля очи от лицето на господаря си, в очакване на нов гневен изблик: — Шина те е използвал за свои цели… А руснаците улучват с един куршум два заека. Използват ни за превантивен удар срещу вечния си враг Китай, в същото време постигат една стара своя мечта — да стъпят на японска земя! След ядреното нападение Шина ще разчита единствено на тях, за да се закрепи на власт тук, в Япония. Но те знаят прекалено много за неговите машинации и ще бъдат в състояние да изнудват Джибан… А именно Джибан ще бъде управляващата сила в нова Япония…

— От което следва, че нова Япония ще бъде управлявана от КГБ — мрачно кимна Масаши и започна да крачи напред-назад като затворен в клетка звяр. — Това аз няма да позволя! Ще убия Шина и ще осуетя коварните им планове!

— Надявам се, че наистина си готов за това — загрижено го погледна Каеру. — Просто защото друг изход няма!

— Считай, че Козо Шина вече е труп! — изсъска Масаши. — В момента е тук, на територията на склада, уточнява нещата с ядрените специалисти на Нобуо… Не успях да го накарам да си отиде и зная защо… Той просто чака появата на Илайн… — очите му се насочиха към бъркотията на килима, резултат от необузданата му ярост. Наведе се и извади касетата от счупения магнетофон, гласът му прозвуча много по-спокойно от преди: — Много ми е любопитно кой праща тази касета… — очите му се заковаха върху лицето на Каеру, в зениците им проблеснаха победоносни пламъчета: — Май наистина ще се окаже, че над мен бдят безсмъртните духове на дедите ми!

До храма се стигаше само по един път, тесен и изпълнен с остри завои, вкопан високо в снагата на непристъпната планина. Майкъл натискаше педала докрай, за ориентир му служеха бледите стоп светлини на колата на бандита. Караше без фарове, всеки момент очакваше да катастрофира.

На места дъждът беше предизвикал свличания, асфалтът беше покрит с камъни и кал. Натъкнал се на първото от тях, нисанът на Майкъл опасно се подхлъзна и поднесе встрани. Той скочи на спирачките, но поднасянето продължаваше. Светкавично превключи на ниска предавка, гумите намериха сцепление с настилката в последния момент, колата с рев се върна на пътя.

Най-сетне планинският път остана зад гърба им, бандитът прекоси моста над Сумида и пое по магистрала 122. Караше с максимална скорост, но не направи никакви опити за изплъзване. Това даде увереност на Майкъл, че е успял да остане незабелязан.

При Такиногава бандитът напусна магистрала 122 и Майкъл почти го изгуби в оживеното движение на кръстовището. Продължаваха да се движат в югозападна посока, прекосиха Тошима-ку и блестящите неонови реклами на Шинжуку, после поеха на югоизток към Минато-ку. Тук улиците бяха пусти и зле осветени, модерните небостъргачи тънеха в мрак. Майкъл беше принуден да увеличи дистанцията и да кара с върховно внимание. Плъзнаха се покрай парка Шиба Онши, миризмата на реката го удари в ноздрите. После се озоваха на кея Такашиба.

Бандитът сви в тясна уличка и закова колата пред някакъв склад. Майкъл остави двигателя да работи и напрегна взор. Онзи слезе от колата, в ръката си държеше кутийката, в която би трябвало да бъде документът Катей. Илайн слезе сама, бандитът не я държеше на мушка. Прекосиха уличното платно и се насочиха към входа на отсрещния склад. Там ги очакваше неясна сянка, която нетърпеливо пристъпи напред да ги посрещне. Под бледата светлина на уличната лампа се изправи Масаши Таки.