Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Зная.

Карск замълча и изчака главата му да се проясни. Дясното му слепоочие пулсираше, а това беше сигурен признак за рязко покачване на кръвното му налягане.

— Какво искаш да кажеш с това? — тихо попита той.

— Много просто — усмихна се Лилиан. — Дадох ти точно това, което исках да ти дам. Нима си очаквал да получиш това, което искаш, просто ей така? Рискът за личната ми сигурност беше огромен, освен това трябваше да взема и важното решение за тотална промяна в живота си… Вече не мога да се върна в Америка. Разбрах това в момента, в който поиска от мен тази информация… Ти също, нали? Затова трябва да очакваш и известни условия…

Карск се наежи, спокойното настроение и питието бяха забравени.

— Очаквах… — гласът му развълнувано изтъня и прекъсна, наложи се да започне изречението си отначало. — Мислех, че вършиш всичко това от чувство за дълг!

— Чувство за дълг ли? — почти му се изсмя Лилиан.

— Точно така! — вдървено отвърна той. — Аз притежавам чувството за идеологическа правота, мислех, че и ти изпитваш същото… Ние водим война. Без да използваме войски и оръжия, водим война на мисленето. И крайната ни цел е пълното освобождение на работниците от експлоатацията на шепа привилегировани люде!

— Я стига! — остро го прекъсна Лилиан. — Още малко и ще вземеш да размахваш призраците на Маркс и Енгелс пред лицето ми! Дълбоко грешиш, ако мислиш, че съм приела да работя за теб по идеологически причини!

С ъгълчето на окото си Карск забеляза приближаването на келнера и нетърпеливо го отпрати с ръка.

— А по какви си го сторила тогава? — попита той.

— По мои лични причини — отвърна Лилиан. — Годините тайна работа за теб ми носеха удовлетворение просто защото знаех, че копая гроба на това, което най-силно мразя в този живот. Това, с което се занимаваха баща ми, Филип и Джонас. Защо според теб никога не поисках развод от Филип? Бракът ми с него беше част от прикритието. Едно съвършено прикритие, нали? Или почти съвършено… Но всяко удоволствие се заплаща. Моята цена не беше никак ниска — десетилетия наред бях принудена да гледам как мъжът ми ме мами. Не прекрати връзката си с онази кучка Мичико Ямамото до последния си ден!

— Какво значение са имали неговите изневери, след като толкова много си го мразила? — попита Карск.

Лилиан изпита задоволство от факта, че успя да насочи разговора в желаната посока, че вече е на сигурна почва и може да подготви контраатаката си.

— Имаха значение, Евгений — тихо отвърна тя. — Аз съм горд човек, изпитвам нужда от вниманието на околните. Като всеки друг. Беше страхотно болезнено да бъда омъжена за един безразличен човек…

На лицето му се появи болезнена усмивка.

— Но ти имаше мен. Нашата връзка те крепеше…

— Точно така — докосна ръката му тя. — Благодарение на теб открих това, което ми беше липсвало от години… И именно затова ми беше още по-трудно да продължавам връзката си с Филип…

Той доволно погали ръцете й, обикновено си позволяваше това само в леглото.

— Прекрасно е когато някой мъж се нуждае от теб — продължи тя. — Сякаш изведнъж се натъкваш на оазис сред пустинята… Ти спаси живота ми, Евгений… Наистина е така!

Той притисна дланта й до устните си.

— Какво е Париж без теб? — прошепна, после тръсна глава, на устните му се появи бледа усмивка: — Нека се върнем на информацията, която си измъкнала от главния компютър на БЕМТ… Къде е останалата част от нея?

— У мен, скрита на сигурно място — отвърна Лилиан. — Не бива да се безпокоиш, обещала съм ти я и скоро ще я получиш. Аз държа на дадената дума… — чертите й леко се сковаха: — Все пак трябва да получа известна компенсация… Както вече казах, задачата ми беше трудна и продължителна, с огромна доза риск. Поех този риск с желание, дори с радост…

— Но защо? — погледна я с недоумение Карск. — Нима искаш да повярвам, че си предала родината си само за да отмъстиш на мъжете в своя живот?

— Само? Какво значи това? Нима човек може да стане предател единствено в името на марксизма — ленинизма?

— Горе-долу е така. Достатъчно е да си спомниш славните народни революции, станали в различни краища на света. Както и това, което си прочела в моите книги.

— О, помня го отлично — кимна Лилиан. — Не би могъл да си представиш колко безсънни нощи съм прекарала над тези книги… Но в крайна сметка се опитах да разбера какво означава идеализмът в тях лично за мен… И знаеш ли какво открих? На определено ниво няма абсолютно никаква разлика в идеологията, проповядвана от Вашингтон и Кремъл. Властта корумпира, Евгений… Това е най-вярното заключение на цялата световна история. А абсолютната власт корумпира абсолютно. Така е във Вашингтон, така е и в Москва…