Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Толкова скоро! — възкликна Грег. — Все още не сме готови!

— Принудени сме да действаме — поклати глава Валери, а лицето му се разкриви от болка. — Ще трябва да активизираме ТЯМУ.

— ТЯМУ? — озадачено попита Ръсел.

— Термоядрени мобилни установки — поясни Грег. — Онези, които ни достави Бърнард Годуин… — извърна се към Валери и кимна с глава: — Съгласен съм. Няма друг начин да предотвратим катастрофата… — доплува до ръба на басейна и протегна ръка. — Помогнете ми да изляза.

Валери и Ръсел го изтеглиха. Макар да използваше само лявата си ръка, едрият украинец отново изпъшка от болка.

Грег разтревожено го погледна.

— Няма страшно — криво се усмихна Валери. — Дупка в плътта и нищо повече. Костите са здрави…

— Куршумът го е, пронизал — поясни Ръсел. — За щастие е разкъсана само мускулната тъкан. Аз спрях кръвотечението, намазах раната с антибиотик и я превързах. Тук имате отлична аптечка, но все пак трябва да го види и хирург…

— Не сега — поклати глава Валери.

Ирина също излезе от водата. Отиде в ъгъла и подкара инвалидната количка на Героя пред себе си. Настани го в нея, после покри голото му тяло с голяма хавлиена кърпа, също както го правеха Татяна и Лара. Тори изскочи от водата, под краката й веднага се образува локвичка. Ирина я покри с друга кърпа и започна да я разтърква.

Валери насочи количката на Грег към бюрото с телефоните в ъгъла.

— Марс почти ни разкри — рече той. — Но умът му просто отказа да обхване мащабите на истината… Години наред изграждаме концепцията на „Бялата звезда“. Първо се борехме с репресиите на властите, после — със страха на хората от тези репресии… Накрая, сравнително неотдавна, започнахме да създаваме националистически групи в различни краища на Съветския съюз. Грузия, Литва, Украйна… Главната ни задача беше да променим същността на техния национализъм. Защото всички теглеха чергата към себе си — украинци, грузинци и така нататък…

Замълча. Тишината се нарушаваше единствено от тежкото му дишане, предизвикано от силната болка в рамото. Шокът вече преминаваше, болката тепърва щеше да се усилва. Но Валери отказа да вземе успокоително.

— Преди година и половина при нас изведнъж се появи Грег — продължи той. — Направо от небето, като фантастична звезда… Героя от мисията на „Один-Галактика II“… С руски произход, обект на ежедневни разпити от агентите на КГБ. Той се превърна в обединяващата фигура за всички националисти, истински символ на борбата ни. Нашият вълшебен камък, нашият шогун, успял да въдвори ред сред хаоса… Съвсем естествено беше да стане лидер на „Бялата звезда“…

Разказът на Валери беше предназначен предимно за Тори и Ръсел. Самият Грег се беше привел над радиостанцията и работеше с късовълновия обхват.

— Можем да активираме ТЯМУ направо от тук — поясни Валери. — Бързо и ефикасно.

— Но вече наближава пет — поклати глава Ръсел. — Инвазията ще започне всеки миг.

— Ако има кой да даде съответната заповед — отвърна Валери. — Нашите ТЯМУ са скрити тук, в Москва… — на лицето му се появи усмивка. — На практика едно от тях е току зад ъгъла на църквата, в която се срещнахме… В мазето на Института по атомна енергетика, който се намира на улица „Старомонетная“… — главата му кимна по посока на радиостанцията: — Одисей… извинете, Грег ще даде заповед на бойните ни групи… Въоръжени с ТЯМУ те ще се насочат към генералските вили на Ленинските хълмове, към „Любянка“ и Лефортово… На наша страна са доста високопоставени офицери, повечето от тях имат достъп до тези места…

Наведе се и вдигна автомата, който Ирина беше изпуснала на пода.

— Разбира се, нещата едва ли ще протекат толкова лесно, колкото звучат. Ще има усложнения, някои от нас вероятно ще намерят смъртта си. Затова трябва да тръгвам. Никой от генералите не бива да се изплъзне. После ще ида при президента и ще го информирам за заговора…

— Ние с какво да помогнем? — попита Ръсел.

— Вие и госпожица Нън изпълнихте ролята си — усмихна се Валери. — Сега трябва да се оттеглите, защото идва нашият ред… На този етап е по-добре да се държите настрана. Представете си какво ще стане, ако се разчуе, че американски агенти действат на наша страна…

— Какво ще стане тук? — попита Тори.

— Никой не може да каже — въздъхна Валери. — Но без съмнение ще трябва да се стигне до компромис между руснаците и представителите на малцинствата. Всички се борим за автономия в определени граници, но това не означава, че искаме да унищожим тази страна… Искаме край на репресиите и униженията, нищо повече!