Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Харесваше ги, защото и те като нея криеха болката дълбоко в душите си; харесваше ги дори и затова, че понякога отчаянието им проличаваше през дебелите пластове на разкоша, с който се заобикаляха.

Вдигна ръка и си поръча още един горещ шоколад, най-гъстия и най-ароматичния на света… Предварително знаеше, че ще й го поднесат на сребърен поднос, заедно с чинийка дребни сладкиши… Те бяха изключително вкусни, в различни цветове — блестящи като погледите на „шантас“ от съседните маси, които обичаха да показват любовниците си из централните кафенета на града, преди да скочат в леглото с тях.

Лек ветрец разклати дългите клони на якарандата над главата на Тори, ситни водни капчици от това вечно жадно дърво поръсиха раменете й. В ноздрите й нахлу особеният, сладникаво-горчив аромат на града.

Интересът й към „шантас“ — свободните и обикновено богати дилъри на Буенос Айрес, беше неподправено дълбок… На един-двама от тях дори беше позволила да я прелъстят, но в крайна сметка им идваше твърде много. Особено ги дразнеше любопитството, с което ги наблюдаваше дори в най-интимните мигове на сексуалния контакт.

— Но какво правиш?! — възмущаваха се те. — Сега не е време за наблюдения, а за пълно отпускане!

Нямаше как да им обясни, че прави секс с тях само с една цел: да проникне през луксозните им черупки, да опипа срама и притеснението им, да ги сравни със своите… Нямаше как да сподели, че най-сладкото нещо на света е именно любопитството, което ги притеснява; че ароматът му е несравним — като този на горещия шоколад, който сервираха в „Кафе ла Биела“…

Но тази нейна „странност“ не беше единствената причина да изпитват страхопочитание към нея. Повечето от тях бяха чували как Тори е изкачила с боси крака гигантските скали на водопада Игуазу, намиращ се на около хиляда километра североизточно от столицата. При това не само го изкачила, но и се връщала да помага на мъжете от компанията, много от които закъсали по време на катеренето. Бяха чували, че е смела и решителна — качествата, които на практика ги караха да я свалят.

В нейната странност, в загадъчната за жена комбинация от груба сила и непреклонен дух „шантас“ очевидно търсеха отговор на въпросите, които ги измъчват от деня на раждането им: кои са те, откъде са се появили, защо са провалили живота си.

Тори отпи глътка шоколад и пъхна един цял сладкиш в устата си. Невидим акордеон някъде нагоре по авенида Куинтана изпълваше въздуха с ритмите на типичното аржентинско танго, натежали от тръпчив копнеж, отхвърлена любов и желание за кърваво отмъщение.

Задръстена от лениви „портеньос“ и пъргави тълпи японски туристи, авенида Куинтана беше една от главните улици на оживения квартал Реколета. На практика това беше един отделен град, издигнат в края на миналия век. Аристокрацията се беше преместила тук принудително, тъй като в старите южни квартали беше избухнала епидемия от жълта треска. Преда това Реколета е бил кварталът на кланиците, в дъждовно време по улиците течала кървава вода. Днес обаче зимата, носеше единствено меланхолия и чувство за изоставеност. Което означаваше, че Буенос Айрес трябва да се отбягва…

Тори довърши втората чаша горещ шоколад и реши, че е време да става. Слънцето увисна ниско над хоризонта, около белите правоъгълници на небостъргачите в Реколета се появи оранжево сияние. Върху асфалта легнаха синкави сенки, извикващи в душата нежелания спомен за „безследно изчезналите“ — стотици и хиляди млади хора, ликвидирани от военната хунта като радикални терористи. В началото на 70-те години всеки учител, интелектуалец или просто синдикален активист живееше под заплахата да бъде привлечен под отговорност от военен трибунал, да бъде осъден без съдебен състав и юридическа защита, а след това да попълни списъка на „безследно изчезналите“…

Насочила мислите си към по-непосредствени неща, Тори вдигна чантичката и пазарската торба от съседния стол и се приготви да става. Но в същия момент зърна Естильо. Той беше типичен аристократ от старата гвардия, в жилите му течеше немска кръв. Един от малцината, които търсеха приятелството й, а не леглото. Различаваше се от обикновените „шантас“ и по друго — беше мъж, прехвърлил четиридесетте, с квадратна челюст и гъста посребрена коса, тънки мустачки и типично германска самоувереност. Поведението му често беше рязко, обичаше да казва истината право в очите. Именно това караше Тори да му прощава дребните недостатъци.