Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Най-сетне устните на Валери се впиха в нейните, тя издаде дълбок гърлен стон и телата им се разтърсиха от могъщата приливна вълна на оргазма — богат, красив, напълно синхронизиран…

После дълго мълчаха. Валери остана вътре в нея, устните й несъзнателно ближеха потта от влажното му рамо. Бог знае защо си помисли за Марс — за красивия и изящен Марс, с когото сексът никога не можеше да бъде толкова пълноценен…

Заспа върху Валери, огромното му тяло й служеше за удобна постеля. А сутринта, когато рационалните мисли най-сетне напуснаха тясната си килия, тя отново се разплака с горчивите и беззвучни сълзи на безсилието…

Валери подреждаше закуската на масата, а Ирина изведнъж откри, че няма никакъв апетит. Той забеляза как си играе с приборите, поклати тава и мрачно промълви:

— Искам да прекъснеш отношенията си с Марс.

Сърцето й пропусна един такт.

— Не мога! — прошепна тя.

— Не само можеш, но и ще го направиш! — изръмжа Валери и отчупи крайчето на самун черен хляб. — Това е заповед!

— Защо? — вдигна глава Ирина.

— Допуснах грешка и искам да я поправя — кратко обясни той.

— Не е нужно да ме лъжеш!

Той сложи една кисела краставичка на филията и я потопи в жълтеникаво кисело мляко.

— Не зная какви са причините за решението да прекъсна контактите си с Марс Волков, но съм убедена, че съвсем не са толкова прости… — Ирина помълча, после с въздишка добави: — Никога не зная какви мисли ти минават през главата…

— Не искам да те забърквам повече в тези неща — отвърна Валери. — Нима това е толкова сложно за възприемане?

— Но не се поколеба да ме забъркаш, когато ме изпрати при Марс…

— Нищо подобно не съм сторил! — повиши глас той, после моментално се овладя. — Нима не разбираш? Исках той да се увлече по теб, а не обратното! Допуснах фатална грешка, като те изпратих в бърлогата на лъва, Ирина… И сега той може да те лапне когато си поиска…

— Оценката ти не е много ласкателна! — остро отвърна тя. — Нима ме мислиш за толкова слаба и безпомощна, за играчка в ръцете на всеки…

— Марс Петрович съвсем не е всеки! — прогърмя Валери.

Ирина нямаше смелост да го погледне в очите, разговорът я извади от равновесие. Валери в ролята на закрилник? Не, не! Той е от КГБ, той винаги лъже! Твърдостта й започна да се възвръща.

— Аз мога да се погрижа за себе си — твърдо каза тя.

— От твоя гледна точка, но не и от моя! — изгледа я намръщено Валери.

— Но и моята гледна точка трябва да означава нещо, нали? — извика тя. — Не можеш да ме разглеждаш само като оръдие, с чиято помощ ще се добереш до тайните на Марс!

— Разбира се, че не мога — кимна той, лапна последния залък и избърса пръстите си. — Точно затова искам да те предпазя от влиянието му. Вече разбрах, че нямаш достатъчно воля да устоиш на артистичния му чар…

— Типично мъжко заключение! — кипна Ирина. — Жените не се влюбват само защото мъжете са красиви!

— Чарът е нещо повече от външната красота — отвърна Валери и леко въздъхна. — Повярвай ми, аз имам опит в тези неща…

— Можеш да мислиш каквото щеш, но аз изобщо не съм влюбена в Марс Волков!

— Тогава какво правиш с него? Чукаш го, докато му изскочат очите, и това е всичко?

— Ти, ти… — Ирина скочи на крака. Беше бясна, обзе я безсилие. Не можеше да открие точните думи, с които да го уязви.

— Седни, ако обичаш — моментално промени тон Валери. — Не съм имал намерение да те изкарам курва…

— Предполагам, че скоро ще стигнеш и до това!

Валери внимателно я наблюдаваше.

— Струва ми се, че изпитваш истинска наслада, когато се любим — подхвърли той.

— И наистина е така — кимна тя и бавно се отпусна на мястото си. Тази проста истина накара душата й да се свие.

— Не искам да водя война с теб, Ирина…

— Какво тогава искаш?

— Нима не виждаш, че се опитвам да те предпазя?

— Да ме предпазиш? — само страхът й попречи да се изсмее право в лицето му. — От какво?

— Марс Волков е мой враг. Той иска да ме унищожи. Нима си забравила това?

— Нищо не съм забравила! — кипна отново тя.

— Ирина, какво става с теб?

— Нищо, аз просто… — ледени пръсти стиснаха гърлото й. Изведнъж си даде сметка какъв човек има насреща си, колко опасно е да продължава този разговор. — Уморена съм и това е всичко… Нервите ми са опънати от постоянното напрежение, от лъжите, които не само казвам, но и съм длъжна да помня… Понякога не съм сигурна дори как се казвам…

— Ето, виждаш ли? — кимна Валери. — Умът ти сам стига до заключението, че не ставаш за шпионин. Затова трябва да скъсаш с него, при това веднага. Още сега. Разбираш ли ме, Ирина? Виждам, че те натоварих прекомерно и искрено съжалявам за това. Сега искам просто да забравиш Марс Волков и толкоз! Ще измисля друг начин да го пипна. Нищо на този свят не може да ме накара да те жертвам… Дори Волков!