Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

До този момент Тори не беше виждала жив якудза. Въпреки помътеното си от алкохола съзнание, беше сигурна, че това едва ли ще стане точно тази нощ. Проявата на невъздържаност е едно, а склонността към самоубийство — съвсем друго. Грег обаче едва ли е в състояние да разбере това. Бяха заедно от броени часове, тя не получи възможност да му обясни механизмите, по които се съди за поведението на якудза.

Видя как Грег заговаря момичето, видя и усмивката й. Беше прекалено хубав, за да има проблеми със запознанствата — на практика беше точно обратното. Още в гимназията го преследваше тълпа обожателки и той беше принуден да се крие от болшинството от тях. На един етап свободното му време се запълваше изцяло със затръшнати врати, светкавично събличане и обличане и непрекъснато бягство. Тори вземаше активно участие в този процес, задължението й беше да не позволи гаф — най-вече под формата на засичане на две обожателки на едно и също място, по едно и също време…

Тори си спомни всичко това, докато го наблюдаваше как бъбри и се смее с красивата японка. После изведнъж си даде сметка, че се ядосва и изпитва нещо като ревност. Двамата с Грег се виждаха прекалено рядко, флиртовете му й се сториха връх на несправедливостта. Потънала в сигурната дистанция на бъдещето, тя разбра истината; беше се надявала да прекара цялата нощ в компанията на брат си, да бъде на висота, да му докаже, че тук, на своя територия, тя не му отстъпва по нищо… Да го докаже не само на него, но и на Елис Нън…

„Нима наистина може да го ревнува от това създание, запита се тя. О, да! И още как!“ Скочи на крака и започна да си пробива път към тях.

На няколко метра от двойката забеляза как едър млад мъж с широки рамене върви като танк през тълпата, целта му очевидно беше Грег. Беше японец, облечен в модерен костюм. Косата му беше къса, подстригана по военному, също като на Грег. Още преди да усети излъчването на могъщото му „ва“, сърцето на Тори се сви от втренчения поглед на изцъклените му очи, фиксиран върху двойката. Вече имаше достатъчно опит, за да усети опасния противник.

Младежът вървеше право към Грег, погледът му нито за миг не се отклони от лицето му. Тори го наблюдаваше с нарастващ ужас, имаше чувството, че гледа как остър нож пронизва буца с масло. Младежът не правеше никакви усилия да си пробива път, не се блъскаше. Просто се плъзгаше сред тълпата като риба във вода.

Ръката му рязко се повдигна, върху китката блесна „иризуми“, изобразяващо дракон, който бълва огън. „Господи, простена Тори. Грег се опитва да сваля приятелката на якудза!“

Стигнаха до двойката почти едновременно. Ръката на якудза се стовари върху рамото на Грег в мига, в който Тори казваше: „Хайде да се махаме от тук“…

Грег се извъртя и отблъсна ръката. Механично приклекна и зае стойката за борба с невъоръжен противник, на която го бяха учили в армията. Естествено за якудза тя не представляваше нищо. Такъв човек може да бъде победен само ако бъде застрелян, при това веднага — преди още да е демонстрирал уменията си…

Грег очевидно се осъзна, тялото му се изправи, на лицето му изгря приятелска усмивка.

— Хей, не искам да създавам, проблеми — рече той и вдигна ръцете си с длани напред. — Но нима има закон, който да забранява приятелски разговор с една красива дама?

— Дамата е моя! — отсече якудза. Стоеше напълно неподвижно. Едната му ръка беше леко свита в лакътя, другата остана плътно до ревера на модното сако.

— Нещо бъркаш, приятел — усмихна се Грег. — Робството е отменено още преди сто години…

— Светът не принадлежи на Америка — процеди якудза.

— Така ли? Но едва ли принадлежи и на Япония!

— Засега — ухили се якудза.

— Хайде, Грег — дръпна го Тори. — Не сме дошли тук, за да обсъждаме културните различия…

— Стой настрана, жено! — изръмжа якудза и веждите му заплашително се свиха. — Това не те засяга!

— Засяга ме и още как! — пламна Тори, моментално забравила всичко, на което са я учили. — След като заплашваш брат ми, значи заплашваш и мен!

Якудза бавно се извъртя към нея.

— Каква си ми умница! — тихо и почти нежно промърмори той, после в ръката му изведнъж се появи револвер с късо дуло. — За съжаление обаче това няма да ти помогне…

Тори се стрелна напред и без колебание заби пръстите си в слънчевия му сплит. Очите на японеца се разтвориха широко, тялото му политна назад.

Грег посегна да му отнеме оръжието, но лявата ръка на якудза нанесе светкавичен саблен удар по китката му. После, като на забавен кадър, Тори видя как револверът се насочва в гърдите на Грег. Реакцията й беше мигновена. Пръстите й стиснаха нервните възли, разположени във вътрешната страна на лакътя, лявата й ръка се подложи зад него, натискът беше кратък, но силен. Разнесе се остро изпукване.