Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Устата на Даяна беше пресъхнала, когато заговори.

— Не мисля, че трябва да променяш каквото и да е. Това си е твоето тяло. Защо трябва да го жертваш за другите?

— А ти защо искаш да бъдеш звезда? — сериозно рече Ясмин.

Даяна сведе поглед и след кратко мълчание отвърна:

— Е, добре тогава. Може и да е за добро.

— Разбира се, че ще е за добро!

— Отвратително е — гласът на Даяна беше пресипнал от гняв — да променяш външността си, за да угодиш на мъжката представа.

— Не на мъжката — каза Ясмин, — а на холивудската. Разликата е огромна.

— Както и да го погледнеш, все е гадно!

Ясмин сложи ръка върху Даянината и леко се наведе напред; очите й бяха толкова ясни, толкова искрени. Две жени една срещу друга, а между тях еднаквият им пол, една свещена връзка, но съвсем не сексуална в случая, по-скоро социологическа, а може би дори антропологическа.

— А какво ще направиш ти, Даяна, за да стигнеш до висотата на звезда? Не гори ли буйно този пламък вътре в теб? — пръстите й се впиха в ръката на Даяна, гласът й спадна до шепот: — Нима не го искаш силно?

Даяна се вгледа в очите й и като в две огледала видя собствените си отражения в миниатюрен вид.

— Искам го — кой изрече това, тя или някое от отраженията й.

Ясмин не помръдваше.

— Ами ако трябва да спиш с Рубънс, за да го постигнеш?

— Обичам Рубънс.

— Ами, ако това влиза в номера? Ако се е наложило да играеш, че уж го обичаш, за да…

— Престани! — Даяна се опита да отдръпне ръката си. — Почваш да ме плашиш.

Ала положи ли усилие да се освободи? Част от нея беше в плен. Чу думите на Бейба да проехтяват в съзнанието й: „Никога не се оставяй да се отнасят с теб така, момиче.“

— Изобщо не вярвам, че можеш да се изплашиш — с лек упрек каза Ясмин. — Струва ми се, искаш да убедиш себе си, че не си такава — тя отново стисна ръката й, но Даяна не усети никаква болка, само нещо като електрически ток, толкова по-различен от тока, който я разтърсваше, когато беше с Рубънс, че за момент й се стори дори несвойствен. — Мисля, че разбираш за какво говоря.

— Да — прошепна Даяна, — добре, така е. Бих спала с Рубънс. Но да се преструвам, че го обичам… не съм сигурна.

— Напротив, сигурна си — прикова тя поглед в Даяна. — И ти го знаеш. Ние с теб си приличаме като две капки вода, Даяна.

— Не — тръсна глава Даяна, — не го знам.

Ясмин разтърси ръката й.

— Ей, какво ти стана? Я се погледни! — сгълча я тя. — Изглеждаш толкова уплашена, цялата трепериш. От какво се страхуваш?

Стомахът на Даяна болезнено се сви.

— Не зная.

— Знаеш, знаеш — Ясмин се бе надвесила съвсем близо до нея, ухаеше силно на мускус. — Най-сетне знаеш какво искаш — тя обърна ръката на Даяна с дланта нагоре и здраво стисна пръстите й. — Сега трябва само да се протегнеш и да го вземеш — и сви ръката й в юмрук.

— Рубънс иска да уволня Монти.

— Трябва да го направиш — рече Ясмин. — Това е най-умното, което може да се направи, единственото, което може да се направи.

— Но тук става въпрос и за нещо друго.

— Направи го, Даяна.

— Става въпрос за лоялност…

— Лоялността не помага на ничия кариера. Няма да помогне и на твоята.

Даяна не каза нищо, ала душата й безмълвно закрещя: „Виждаш ли какви са, Монти? За тях ти си само един труп. За мен обаче си нещо много.“ Тя се обърна, за да скрие лице от погледа на Ясмин и се запита наум: „Какво да правя?“

Малагес заведе Хедър и Сюзън в стаята при Бок. Когато Сюзън видя какво са му сторили, тя ахна от ужас, изскубна се от ръката на Малагес и се спусна към Бок. Коленичи до него, повдигна главата му в скута си и го залюля в прегръдките си.

— Малагес — рече Ел-Калаам, — иди да наглеждаш другите отвън. Знаеш какво да правиш. Прати Рита тук.

Малагес кимна и излезе. След минути се появи Рита; пистолетът МР-40, метнат през рамо, висеше косо на гърба й. Огромните й тъмни очи святкаха и се местеха ту към Бок, ту към Сюзън.

— Ще направи ли това, което искаме?

— Много скоро — увери я Ел-Калаам. Вниманието му отново се насочи към Бок. — Махай се оттам! — нареди той на Сюзън и като видя, че тя не помръдва, направи знак на Феси.

Мъжът с очи на гризач пристъпи напред, хвана Сюзън за косата и изви главата й назад. С другата си ръка я издърпа нагоре и я изправи на крака. После я отведе настрани.

Ел-Калаам се приближи до Бок, наведе се и повдигна брадичката му. Индустриалецът смаяно го погледна с кървясалите си, замъглени очи.

— Събуди ли се, ционисте? — Ел-Калаам зашляпа бузите му, докато лицето на другия възвърна цвета си. — Е, както виждам, вече си напълно буден — вдигна поглед към Сюзън. — Твоята приятелка е тук. Реших, че няма да е лошо да сте заедно в момент като този.