Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Я не ме поучавай к’во да…

— Предлагам ти добра сделка, момче — Бейба разпери ръце с длани навън. — К’во ще спечелиш като ни размажеш мозъците? Нима тоя нещастник може вече да отвори касата?

— Ама ти к’во направи? — намеси се вторият мъж. — Да не би да видя сметката на някой от тях?

— Наложи се. Показах им, че не се шегуваме. Тук някъде в тоя вертеп трябва да има скътан поне половин милион.

— Аха! — усмихна се приветливо Бейба. — И само аз знам къде е, к’во ще кажеш? Затуй, дайте да разговаряме като джентълмени. Стига вече сте стреляли.

Мъжът със скиорската маска поклати глава.

— С приказки нищо не става, чернилке. Ти само посочи къде са мангизите, преди да съм решил к’во да правя с туй момиченце тук.

— Дадено! — усмивката на Бейба не слизаше от лицето му. — Ти ще се разпореждаш, друже…

— Не се съмнявай в това, чернилке. Да вървим.

— Ама трябва първо да стана, нали?

— Добре, добре — раздразнен каза мъжът. — Хайде, размърдай се!

Бейба това и направи. С разперени върху бюрото длани той наклони огромното си тяло напред, яките му крака се разтвориха и се отметнаха право към дулото на пистолета. Подметките на ботушите му избиха оръжието от ръцете на мъжа и секунди след това гигантското туловище на Бейба с всичка сила се стовари върху нашественика.

Мъжът се свлече като посечен. Седнал върху него, Бейба вдигна дясната си ръка. Юмрукът му описа дъга във въздуха и се заби в лявата част на скиорската маска. Чу се остро пукане на кост и мъжът нададе вик.

Даяна подскочи от оглушителния гърмеж на магнума, падна от креслото и запуши с ръце ушите си. В това време Бейба се изгуби оттатък рамката на вратата. До слуха й долетя тежко пъшкане, после страхотни животински звуци и изведнъж по-високият мъж нахълта заднешком в стаята. Непосредствено след него връхлетя и Бейба с озъбено от ярост лице. Той сграбчи мъжа за предницата на палтото му и му нанесе един къс, свиреп удар право в гърдите. Като че ли цялата вселена се бе смълчала, за да се чуе ужасният пукот на чупещата се кост. Мъжът се строполи на пода; парчетата от натрошената му гръдна кост се забиваха в мускула на сърцето му.

Бейба се обърна към Даяна. Дори не се беше задъхал.

— Добре ли си, момиче?

Тя безмълвно кимна и посочи с глава към Мартин.

— Ами той?

Бейба я взе на ръце и през телата и кръвта си проправи път през насъбралата се зад кулисите любопитна тълпа. Хвърли поглед към Тони, докато го подминаваше и каза в ухото на Даяна:

— Забрави за Марти, момиче.

Даяна затвори очи и си наложи да не трепери, но не можа да пропъди мисълта за тихата широка улица в Бенсънхърст, където живееше Марти. И какво ли ще каже жена му в женската организация, запита се тя.

Форест Лон не се виждаше през високата желязна врата. Фалангата от репортери край входа още повече пречеше поне за известно време да се види какво има зад огромния портал.

— Божичко! — извърна глава Рубънс. — Берил се оказа права. Ето ти една добра възможност да разговаряш с тях за филма.

— Не се прави на непукист — тихо рече Даяна. Спомените продължаваха да се люшкат по повърхността на съзнанието и като отломки от претърпял корабокрушение огромен кораб. — Това е заради Маги.

— Погребенията изобщо не се правят заради мъртвите — говореше Рубънс с тон на човек с богат опит. — Те служат единствено да потискат страховете на живите — и след малко добави: — Не проявявам никакъв интерес към погребенията.

— Защо? Понеже не те е страх ли?

— Да.

Даяна подхвърли въпроса си на шега, ала той й отговори напълно сериозно. Тя го видя как дръпна дълбоко от цигарата; съскането, с което после изпусна дима, й прозвуча като въздишка на дракон. Когато наближиха възбудената тълпа, Даяна се облегна назад в седалката на лимузината, хвана ръката му и силно я стисна.

Беше ранно утро и палещите лъчи на слънцето още не бяха пробили гъстата мараня. Но докато колата се провираше между навалицата, фотоапаратите защракаха и ослепително белите им светкавици посипаха наоколо призрачни и неземни отблясъци, наподобяващи специални ефекти от филм на ужасите.

Въпреки силната охрана няколко нахални репортери бяха успели да проникнат отвъд оградата. Даяна не намираше нищо човешко във фанатичното им желание да скалъпят някоя измишльотина, за да изградят изопачен образ на Холивуд. Те залягаха по корем зад богато украсените мраморни паметници или дебнеха зад дърветата като играещи си деца и снимаха непрекъснато с модерните си фотоапарати с огромни телеобективи.