Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Какво казахте, господин президент? Не ви чух добре. Тия презокеански връзки… Не, няма значение.

Ел-Калаам продължаваше да гледа в Томас, очаквайки да срещне погледа му. Ала американският секретар се бе вторачил в китките си. Ел-Калаам изведнъж се изхили.

— Вашият секретар току-що подмокри гащи, господин президент — и зацъка с език. — Какъв срам! — лицето му стана сериозно; погледна хронометъра си. — Сега тук е десет часа и двайсет и четири минути сутринта. Довечера в шест ще чакам да ми се обадите и да ми съобщите, че нашите тринайсет братя са освободени от затвора в Ерусалим. Утре до осем сутринта ще трябва да сте изпълнили нашите искания. Знаете какви са. Повече няма да преговаряме. Ако до последната минута на този срок не чуем по местното радио на сто и трийсет мегахерца вашето пълно съгласие, дъщерята на израелския министър-председател, вашият държавен секретар и всички присъстващи тук ще бъдат екзекутирани.

Той внимателно постави слушалката на мястото й.

— Това е възмутително — обади се Рене Луш. — Настоявам аз и моето аташе да бъдем освободени. Франция не оспорва целите на ООП. Напротив…

— Затваряй си устата! — прекъсна го рязко Малагес.

Ел-Калаам се обърна към Ръд.

— Трябва повече да се грижиш за него — каза му той с весела нотка в гласа. — Май вече е взел да поостарява за службата си.

— Ел-Калаам — извика Луш, — изслушай ме!

— Тоя още не си е научил урока — рече Ел-Калаам, без да отклонява поглед от Сюзън, но се разбираше, че говори на Феси.

Мъжът с очи на гризач уж не помръдна, а дебелият край на тежкия му АКМ се заби в корема на Луш. Френският посланик падна като отсечено дърво. Тялото политна напред, краката се огънаха под тежестта му; пръстите на ръцете му се свиваха конвулсивно. От устата му се разнесе силно хриптене, по лицето му потекоха сълзи. Феси нанесе още един удар по врата му с тясната част на дланта си и Луш припадна.

Ел-Калаам сбърчи нос и отново зацъка с език. Наведе се и бавно заби дулото на своя МР-40 в брадичката на Луш. След това започна полека да я повдига, докато Луш отвори очи и го загледа в лицето. Кожата на французина жълтееше и лъщеше от пот; очите му бяха зачервени.

— Никога — много благо заговори Ел-Калаам — не влизай в разговор с мен, преди аз да съм го подхванал — той сви устни. — Разбирам, сигурно това ти дойде като шок. Но тук нямаме съюзници. И вие, както и останалите — и посочи с ръка другите гости — сте врагове. Всички сте едни и същи — той раздруса лицето на французина с дулото на пистолета си. — Не е ли така?

Френският посланик го гледаше безмълвно, със замъглен поглед. Брадатият му зашлеви една плесница. После сложи ръка върху главата му и я натисна надолу, докато лицето му опря пода.

— Кажете, че е така, господин посланик, — особено натърти на обръщението; презрението бе ясно изразено.

Луш навлажни с език пресъхналите си устни.

— Така… — гласът му изчезна и той се изкашля, за да продължи: — Така е. Ние… сме врагове.

— Правилно — Ел-Калаам задържа за малко погледа си върху него. По лицето му се изписа погнуса и той се обърна към Емульор. — Изчисти го възможно най-добре. То друга работа може ли да върши едно аташе?

— Какво? — учуден възкликна младият французин. — С ръце, вързани на гърба ми?

Ел-Калаам отдръпна дулото на автоматичния си пистолет от брадичката на Луш и мъжът се свлече в краката му.

— Използвай езика си — отвърна той и се отдалечи.

Джеймс продължаваше да губи кръв. Лявата му ръка изглеждаше като парализирана — лежеше безжизнена и непотребна до тялото му. С дясната си ръка се мъчеше да разпори левия ръкав на ризата си.

— Моля те — обади се Хедър, която стоеше до Рита, — нека да му помогна. Та той нищо не може да ви стори в това състояние.

Ел-Калаам не даде вид, че я чу.

— Виж ти! Колко интересно! — заклати глава той, наблюдавайки затруднените движения на Джеймс. — Много интересно — приближи се и застана пред Джеймс. — Ще ми се да видя дали ще може да се справи сам.

— Ами ако не може? — гласът беше на Рейчъл; Малагес стоеше плътно зад гърба й. — Той ми спаси живота. Сега аз искам да му помогна. Щом не разрешавате на Хедър, разрешете на мен.

— На теб ли? — Ел-Калаам не сваляше очи от Джеймс. — На теб няма да разреша дори да вържеш връзките на обувките си сама. Ще се приближиш до него, друг път!

Джеймс се бе съсредоточил в това, което вършеше. Хубавото му лице се гърчеше и изпотяваше от болка при всяко движение в опитите си да захапе ръкава. Той изохка, докато опъваше със зъби плата; жилите на врата му се издуха до краен предел. Най-сетне успя.