Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Изпълнението свърши и тишината се възобнови. Крис седеше с глава между ръцете си, като изпаднал в транс; през дупчиците на акустичния таван светлината посипваше косата му с червени точици. Лицето му не се виждаше.

— Прекрасно е, Крис — обади се Даяна.

— Ммм, да, но дали ще се продава?

Даяна се вгледа в него. Усещаше го по-различен — вътрешно продължаваше да се съпротивлява, но наред с това долавяше и горещото му желание да твори. Още не можеше да определи със сигурност факторите, които го възпираха, но изведнъж прозря, че този миг е решаващ в живота и на двамата. В края на краищата аз съм му приятел, рече си тя. Трябва да му кажа какво мисля.

— Не смятам — подхвана Даяна, — че си задаваш правилния въпрос.

— Напротив — той вдигна глава и необичайното таванно осветление хвърли върху и без друго измършавялото му лице сенки, които наподобяваха врязани дълбоко в плътта широки бръчки. Така видът му беше ужасен, но в същото време го правеше някак по-уязвим. — Да не мислиш, че искам да изоставя доходна работа като тази, та да се навра между шамарите? О, критиците ще чакат да ме направят на кайма, та да го нарекат поредната ми грешка. А то съвсем не е така.

Даяна се доближи до него и докосна рамото му.

— Убедена съм, че не е така, Крис. Точно такава музика трябва да правиш вече.

— Знаеш ли — продължи Крис със сълзи в очите, — от какво се страхувам най-много? Не искам да се мъкна десет години е китарата като Чък Бери и да свиря всички стари хитове на „Хартбийтс“ — той затвори очи и потръпна. — Ще ти разкрия една тайна, която дори и Найджъл не знае. Не мога вече дори да слушам тези парчета, камо ли да ги свиря. Господи, счупих в коляното си всички дългосвирещи плочи и ги изхвърлих — Крис разпери ръце и се разсмя леко и тъжно. — Вече нямам нито една плоча на „Хартбийтс“ в тази къща — той обгърна с ръце Даяна и зарови глава в скута й. — Не мога да свиря повече тези глупости, Даян.

— Ами тогава недей — рече Даяна и поглади косата му, после се наведе и го целуна по главата. — Напусни групата, Крис. Ще бъде по-лесно, отколкото си мислиш. Ти даваш всичко от себе си, а не получаваш нищо. Сигурна съм, че това те погубва.

Тя млъкна и го зачака да каже нещо.

— Крис?

Той се надигна и Даяна се вгледа в очите му — огромни и напрегнати.

— Не мога да ги напусна — извика Крис с измъчено лице. — Те са моето семейство. Не мога току-така да ги изоставя.

Даяна съзнаваше, че е настоятелна, но ако не откриеше какво се таи зад погледа му, не би могла да му помогне напълно.

— Крис, трябва да ми кажеш какво ти пречи да вземеш това решение. Знам, че искаш да бъдеш свободен. Какво те спира?

— Не! — това беше почти вик.

Той се изправи и тичешком излезе от стаята. Даяна го последва по стълбите към коридора. Тъкмо отмина спалнята, когато нещо привлече вниманието й. Тя се спря и влезе в стаята.

Вътре беше пълна бъркотия — навсякъде разхвърляни дрехи и вестници. Един малък телевизор „Сони“ работеше, но без звук. Върху леглото имаше касетофон, зареден и готов за включване.

Даяна се наведе и взе блестящия предмет, който бе зърнала мимоходом. Това беше четириредна огърлица с главата на египетския бог в средата. Огърлицата на Тай. Ето какво било, помисли си Даяна. Сега, когато Крис е съзидателната сила на групата, Тай най подир се намърда. Какво ли ще каже Найджъл, запита се тя. Нищо, отговори си сама. Той знае, че не може да я възпре и не би направил и крачка, която с нещо да застраши групата.

Господи! Тай е тази, която го задържа в групата, нищо друго, заключи в себе си Даяна. Ала съзнаваше, че Тай може да бъде и опасна. Изведнъж се сети за разговора си с Боунстийл. „Тя е влюбена в теб.“ Не, отблъсна тази мисъл Даяна, не е възможно!

Но знаеше, че е лъжа и сега същата мисъл, която се въртеше дълбоко в подсъзнанието й, започна да се надига към повърхността, избивайки по челото и горната й устна тънки ивици пот. Даяна почувства, че трябва да седне. Боже мой, помисли си тя, боже мой! Това може да се случи.

Погледът й; се спря върху лежащата в дланта й огърлица; тя сви пръсти върху главата на божеството, стисна я в юмрука си, после метна накита обратно върху леглото. Без да обръща глава, излезе от стаята и тръгна да търси Крис. Нищо чудно да не й каже. Той знаеше каква ще бъде реакцията й, ако узнае за връзката му с Тай. Е, добре, тя няма да се издаде пред него, че е разбрала.

Мина през хола и излезе на верандата. Крис се беше облегнал на кедровия парапет и гледаше океана. Лъхна я силната, сладникава миризма на наркотик и когато се доближи до него, видя, че пуши марихуана. С неприятно чувство оприличи стойката му на инвалид. Пред тях океанът отмерваше времето ритмично, като думкане на тъпан. Големите пенливи вълни заглушаваха всички други звуци и грохотът им, все по-гръмлив, отекваше нашир и надлъж. Напълно успокоена, Даяна застана до него, обгърна с ръка рамото му и го погали по врата.